— Не мога да повярвам, че спечели само дрелка — отново насочи вниманието към случилото се Луси. — Трябваше да си сложиш друга фланелка, както ти казах, за да не изглеждаш толкова дебела.
— Не изглеждам дебела.
— И аз така смятам, Луси — обади се Мат. — Тя изобщо не изглежда дебела.
— И защо ти трябваше да им говориш на испански? — Луси пусна кутията с дрелката на масата. — Къде можем да продадем това нещо и да му вземем парите?
— В заложна къща — предположи Нийли.
— Точно така. Хайде да отидем в някоя заложна къща. Може оттам да си купим телевизор — на старо.
— Няма да ходим в никаква заложна къща! — скръцна със зъби Мат.
— Прекаленото гледане на телевизия може да нанесе непоправима вреда — беше коментарът на Нийли.
— Телевизорът не е за мен. А за Бътън. Не се ли сещате защо?
— Не. Защо на Бътън ще й трябва телевизор?
— За да гледа сериала „Телетъбис“, като всички останали деца на нейната възраст. На вас не ви пука, нали, че не ходи на детска градина?
— Спри се — изръмжа Мат. — Не искам повече да чувам и дума за заложни къщи или теле-незнамкаквиси или за нещо друго. Ясен ли съм?
— Напълно. — Никой и не гъкна.
Мат предпочете да прекоси Западна Вирджиния в посока към Охайо не по междущатската магистрала, а движейки се по „Път №50“ — шосе, което също така свързваше двата щата. Така Нийли разбра, че мисълта дали полицията не издирва двете момичета, продължаваше да го притеснява.
С наближаването на обедния час на небето започнаха да се трупат все повече облаци, а после и заваля, принуждавайки Нийли да се откаже от плановете си за пикник. Вместо това ядоха хамбургери в движение, пътувайки сред подгизналите живописни хълмове на Югоизточен Охайо — родина на осем президенти, макар един от тях, Уорън Хардинг55, да беше натворил такива безмозъчни неща, че й беше чудно как някой щат изобщо би си признал, че му е роден.
Бътън през цялото това време беше сравнително спокойна, вперила очи в любимия си Мат, но Луси непрестанно подновяваше исканията си да спрат при всеки покрит базар, по-голям магазин или място за почивка, явили се на хоризонта. Мат нито веднъж не й обърна внимание, което я накара да бъде още по-настоятелна. Нийли започваше да подозира, че на Луси изобщо не й се искаше да стигнат до Айова и това я разтревожи.
Тя принуди Мат да спре пред един търговски център и купи оттам няколко игри, както и няколко книги и списания, с които се надяваше да поразсее тийнейджърката.
— Хобит56? — Луси хвърли книгата само секунда след като Нийли й я подаде. — Това е детска книжка.
— Съжалявам, скъпа — отвърна й Нийли с подчертано фалшива симпатия, — обаче „Одисея“-та беше изчерпана.
След като Луси изобщо нямаше представа за какво й говори Нийли, единственото, което можеше да направи, беше да я изгледа кръвнишки. Но само минута по-късно отиде отзад и се пльосна върху двойното легло с презряната книга в ръка — през целия следобед Нийли не чу и дума от нея. След като Бътън кротко си спеше на детското столче, а Луси четеше отзад, Нийли можеше вече спокойно да се отпусне и да се наслади на пейзажа.
— Съжалявам наистина, че пикникът ти не се състоя — обади се по някое време Мат.
— Изобщо не съжаляваш. — Тя се усмихна. — Времето върви към оправяне, така че може да си организираме пикник за вечеря.
— Направо изгарям от нетърпение.
— Към всичко подхождаш с цинизъм. Защо?
— Цинизмът си върви с работата ми.
— Не знаех, че цинизмът е едно от предимствата да си работник в стоманодобивната индустрия.
Очите му за миг проблеснаха диво, когато каза:
— Понякога предимство, понякога недостатък. — После на устните му се появи усмивка. — Снощи ми хареса.
Тя изведнъж се почувства неловко като че беше тийнейджърка.
— А на мен не. Ти направо не беше на себе си заради тази възглавница.
— Признай си, че ти е по-добре без нея.
— И си позволи да правиш какви ли не заключения за брака ми. Не само това, ти си…
— Страхотен целувач?
Тя се принуди да се усмихне и каза:
— Да, предполагам, така е.
Той въздъхна:
— Е, а аз предполагам, ме просто вкусовете ни не съвпадат.
— Точно така.
— Аз харесвам големите, агресивните, мъжкия тип целувки… които карат да ти настръхне кожата от главата до петите. А ти обичаш невинните, момичешкия тип целувки… от които не би се накривила и една панделка.