Нийли направо беше като хипнотизирана от Уейнови. Бъртис цял живот беше градила семейство и речта й беше изпълнена с истории за децата й, внуците й, църквата и съседите. Чарли беше притежавал малка застрахователна агенция и съвсем наскоро беше предал управлението й на най-големия си син.
Уейнови не проявиха желание да споделят впечатленията си от Вашингтон, също както и Мат. Докато унищожаваха кекса с плодовия коктейл „Доул“, тя откри, че той беше от онези пристрастни по отношение на политиката хора, които бяха изгубили всякакви илюзии за родните си политици.
Докато се стъмни, тя беше научила, че Уейнови са патриоти — лоялни, но не до степен на заблуда. Бяха привърженици на идеята да дават милостиня на всеки, който им я поискаше, но много повече бяха убедени, че трябва да се дава на хората, които истински се нуждаят от нея. Искаха федералното правителство да не се меси в личния им живот, но в същото време искаха то да намира ефикасни начини против разпространението на дрогата и насилието. Безпокояха се дали здравните им осигуровки ще се окажат достатъчни и очакваха Службата за социална защита да се погрижи за тях, но не искаха децата им да понесат икономическата тежест за това. Макар Мат да не се бе съгласил с всичко, изразено от тях, и тримата се обединиха около мнението, че днешните политици са неспособни и некомпетентни, партизански преследващи единствено политическите цели на партиите, към които принадлежаха, и готови да продадат страната единствено и само за да защитят личните си интереси.
Такава гледна точка беше в състояние винаги да обезкуражи Нийли, макар вече да беше свикнала с изразяването на подобни възгледи. Самата тя познаваше политици, които напълно отговаряха на това описание, но познаваше и такива, които бяха различни. Обаче семейства като Уейнови съставляваха гръбнака на Америка. Със сигурност ли най-доброто, което едно над двестагодишно демократично управление беше успяло да създаде, беше нация от циници?
Така или иначе сега Вашингтон жънеше каквото беше посял — тя и Денис бяха водили множество разговори точно на същата тема през годините. Макар Денис да я намираше за твърде наивна за човек, който беше засукал политиката още с майчиното мляко, тя непоколебимо вярваше, че страната е готова за появата на политици от нов тип. Понякога Нийли се улавяше, че размишлява дали самата тя да не се впусне в политиката. Най-главното правило, което щеше да следва, беше да казва истината, и дори това да я превърнеше в последна сред равни, тя щеше съвсем открито да защитава каузата си пред хората.
Мат премести ножа си така, че Бътън да не може да го достигне.
— Ти много се смълча, Нел. За човек, който има мнение за всичко, сега съм изненадан, че не споделяш нищо за политиката.
О, би могла да сподели много неща и по време на разговора едва се беше удържала да не го направи. И все пак сега не се въздържа за един мъничък коментар:
— Вярвам, че един живот, отдаден на политиката, може да бъде и живот на чест и доблест.
Чарли и Бъртис поклатиха глави, а Мат се изхили цинично:
— Може би преди петдесет години, но не и сега.
На върха на езика й като че се заблъскаха думи — десетки. Хиляди! Цяла реч за патриотизъм и дълг към обществото, с цитати от Линкълн, Джеферсън57 и Еф Ди Ар58. Политиката би могла да се превърне в доблестна професия — още веднъж желанието да им докаже това я накара да говори.
— Дори и сега — каза тя. — Необходими са ни само неколцина смели политици.
Тримата я изгледаха скептично и тя реши, че не е нужно да говори повече.
Всички пожелаха да помогнат при миенето на мръсните съдове, освен Бътън, която вече беше започнала да нервничи от умора. Нийли тъкмо отвори уста за извинение, че се налага да сложи бебето да си легне, когато Луси излезе от караваната на Уейнови и извика:
— Те имат телевизор!
— Не искаме да изпускаме публицистичните предавания — обясни Чарли. — Тази вечер е „Дейталайн“.
57
Томас Джеферсън (1743–1826) — философ, изобретател, автор на известната Декларация на независимостта от 1775 г., теоретик на постановката за демократичното правителство, архитект на държавното устройство на САЩ, трети президент. — Б.пр.
58
Латинските инициали от имената на Франклин Делано Рузвелт (1885–1945) — 32-и президент на САЩ. — Б.пр.