— Госпожа Кейс?
— Да? — извърна се тя машинално.
13.
Една безкрайна секунда Нийли стоеше срещу него с идиотска усмивка в очакване да разбере какво иска. А после, когато осъзна какво беше казала, изпита чувството, че земята се срутва под краката й.
Хиляди мисли една след друга нахлуха в главата й и видения — надеждите й… мечтите й… лъжите й…
Твърде късно, каза си тя.
— Ти… ама ти наистина… прекалено се впечатляваш от приликата ми с Корнелия Кейс, а?
Той не й отговори. Дори не помръдна.
Тя реши да отрича докрай.
— Какво ти става?
Само устните му помръднаха.
— Това… това е лудост.
Тя опита да напъха ръце в джобовете си, но изпита чувството като че изведнъж й бяха прикачили ръцете на Тенекиения човек59 и не може да ги помръдне.
— Сложи ли Бътън да легне?
— Недей. — Изрече думата меко, но много емоционално.
Тя призова на помощ въображението си, за да й подскаже какво би могла да изрече в такъв момент и да поправи нещата, но нищо не можа да измисли. И просто се извърна настрани и скръсти ръце на гърдите си, сякаш това би могло да предпази тайните й да излязат наяве.
— Вярно е. — В гласа му нямаше и сянка от съмнение.
— Не. Не разбирам за какво говориш.
— Съобщиха го по новините снощи.
— Какво?
— Че госпожа Кейс… че вие сте изчезнала от Белия дом.
Тя не си беше купила вестник сутринта — дори не беше погледнала към щанда с вестниците в колониала. Не искаше нищо да знае. Сега си припомни как беше намалявал звука на радиото и търсел станция след станция, докато беше шофирал.
Мантията на първа дама започна да се спуска върху раменете на Нел. Нийли обаче не искаше Нел да изчезне като с магическа пръчица. Нел беше новата личност, родена у нея самата, личността, която тя би могла да стане, ако не беше позволила да се превърне в инструмент на бащината си амбиция. Нел притежаваше силата на Корнелия Кейс, но не и нейното чувство за несигурност.
— Сигурно си давате сметка, че всички ви търсят.
Тя усети веднага промяната в тона му — беше станал официален. Такава непоносима официалност придобиваше тонът на всички, когато се обръщаха към първата дама. Той никога не се беше обръщал с подобен тон към Нел и това означаваше само едно — че Мат беше изгубен за нея. Преди още да бяха имали шанс да разберат дали биха могли да се открият един за друг.
Скрити доскоро в подсъзнанието й фантазии, за които тя не си беше давала сметка, че съществуват, напуснаха убежището си. Мечти за Нел и Мат, пътуващи в едно потрошено уинибаго заедно с две деца. Ловящи риба в Големите езера, посещаващи увеселителния парк „Дисни уърлд“, наблюдаващи залязването на слънцето зад Роки Маунтинс, любещи се насред пустинята в Аризона. Едно безкрайно пътуване.
— Надига се вятър — изрече тя с глас, който сякаш принадлежеше на старица.
— Мисля, че трябва да се обадиш на някого.
— Дано Луси не е престояла цяла вечност под душа и е останала поне малко топла вода.
— Трябва да поговорим как най-добре да се справим със ситуацията.
— Добре че използвахме хартиени чинии, няма да хабим вода и за миене на съдове.
— Нел… госпожа Кейс, трябва да обсъдим положението.
Тя се извърна към него.
— Не! Няма нужда да обсъждаме нищо. Отивам да видя Бътън.
Той застана пред нея, препречвайки й пътя, без обаче да я докосва. На лунната светлина чертите на лицето му й изглеждаха като издялани от камък.
— Съжалявам, но ми се налага да настоя.
Тя се вгледа в устата, която беше целувала предната нощ. Сега изглеждаше непреклонна и отблъскваща. Бяха решили, като стигнат в Айова, да се любят, но сега това вече нямаше да се случи. Дори самоуверени мъже като Мат Джорик щяха да се откажат да правят любов с една икона.
Тя опита да надмогне ужасното чувство на загуба.
— Да настоиш? За какво?
— Искам да знам какво става. И какво би искала ти.
Пак тази непоносима официалност!
— Много просто. Искам да забравиш за всичко това.
И тя мина покрай него, а той дори не се опита да я спре. Не би изпитал угризения да се отнесе грубо с Нел, но никога не би пипнал и с пръст една първа дама.
Мат остана загледан в гърба на Нел, докато тя не изчезна във вътрешността на караваната. Нищо в досегашния му житейски опит не го беше подготвило за подобно изживяване. Тя не беше потвърдила, че е госпожа Кейс, и за миг той дори започна да се самоубеждава, че всичко това не е вярно. Нямаше начин обаче да се прескочи истината. Независимо от розата, затъкната зад ухото, жената, която той познаваше като Нел Кели, беше Корнелия Кейс, вдовицата на президента на Съединените щати и първа дама на Америка.