Имаше чувството, че му бяха забили ляв прав право в корема, когато се затътри без посока към грохналата фермерска къща и се строполи на стъпалата пред входната врата. Сега трябваше да си даде сметка какво точно се беше случило. В течение на три дни бяха пътували заедно. Бяха се смели, спорили, бяха се грижили за децата на Санди. Бяха станали приятели. За малко да станат и любовници.
Той си припомни целувките, от които му кипваше кръвта, ласките. Усети по кожата си да плъзва горещина както от възбуда, така и от внезапно изпитан срам. Нещата, които беше направил… предложенията, които беше изказал… На първата дама.
Изведнъж се изпълни с гняв към нея. Тя от самото начало го беше лъгала. Беше си играла с него — като една Мария-Антоанета60, която прелъстява някой селянин, забавлява се известно време и след това го захвърля. А той беше налапал въдицата. И тя сигурно се беше скъсала от смях. Изруга и понечи да стане, но се почувства сякаш го бяха повалили с удар. Отново седна на стъпалата. И с мъка си пое въздух.
Животът му беше сервирал най-голямата си сензация. Неговата журналистическа находка. Историята с главна буква.
Първата дама беше избягала и той беше единственият репортер, който знаеше къде се намира.
Замаян от това, което току-що беше осъзнал, той все пак успя да си даде сметка, че животът му беше дал и шанс да си възвърне репутацията на изключителен професионалист.
Скочи и закрачи, опитвайки се да осмисли новата ситуация, в която се беше озовал, но гневът беше твърде силен, за да му позволи да се отдаде на трезви мисли. Тя беше сложила край на доверието — на неговото доверие — и той никога нямаше да й го прости.
Историята, напомни си. Мисли за историята, която да разкажеш. Нямаше да й разкрие, че е репортер, в това беше дяволски сигурен. Тя го беше лъгала от самото начало и той не й дължеше нищо.
Наложи си да сложи в ред обърканите си мисли. Защо беше избягала и как го беше направила? Опита се да прецени колко време беше изминало от напускането й на Белия дом и момента, в който той я беше видял за пръв път на онзи паркинг на стоянката за тежкотоварни камиони. Но сметката така и не му излезе. Защото осъзна, че мисли как бяха планирали да превърнат Айова в място, където да се любят. Отново предателство. Тя знаеше, че това никога нямаше да се случи.
Припомни си глупавата й измишльотина, че мъжът й бил гей. Беше смехотворно дори това, че й беше повярвал. Но лъжите й бяха така убедителни, начинът, по който уж се беше колебала дали да продължи да му разказва, а после беше продължавала, и така го беше накарала сам да направи идиотския извод за гей съпруга. Беше го водила за носа като истински майстор.
В главата му започна да се очертава план. Рано или късно щеше да й се наложи да му каже поне част от истината — защо го беше направила, как беше успяла да излезе, без да я усетят. Всички откачалници на тема конспирация сигурно се бяха задействали да я търсят, обаче…
Мускулите му се стегнаха и за трети път тази вечер изпита усещането като че го бяха ударили. Гей съпругът… Ами ако не беше излъгала? Ами ако беше казала истината?
За миг направо му се зави свят. Денис Кейс, младият президент на Америка с репутация като сълза, беше се превърнал в чудесна противоотрова за Клинтън с неговите постоянни сексуални забежки. Ами ако причината, поради която Кейс не беше поглеждал към други жени, беше наистина много по-различна от това, че е притежавал висок морал?
Като че от всички кътчета на мозъка му заваляха протести — като бомби, и главата го заболя. Трябваха му факти, а не предположения. Това беше твърде голяма история, за да я провали заради една погрешна стъпка. Истина. Точност. Безпристрастност. Това, което напишеше, щеше да влезе в книгите по история ведно с името му, затова нямаше да позволи непроверен факт да провали всичко.
Поне един час беше изминал, преди Мат да влезе отново в уинибагото. Вратата към задната част беше заключена, макар да беше твърде рано за Нел да си ляга. Не би могла да му даде по-ясен знак, че не иска да разговаря с него.
60
Френска кралица, родена австрийка, съпруга на френския крал Луи XVI, свален от трона от Френската буржоазна революция през 1789 г. Останала известна в историята с безумното си разточителство и между другото и с приписваната й реплика за бунтуващия се срещу глада народ: „Като нямат хляб, защо не ядат пасти“. — Б.пр.