Той изстена. Ризата му беше залепнала за гърдите, мускулите му се бяха напрегнали. Протегна устни, напипа зърното й и го всмука навътре.
Тя беше като сирена. Предизвикателна и измъчваща.
Сутринта на следващия ден Нийли излезе на задната тераса и приседнала с крака, скрити под нощницата, обгърна с поглед вътрешния двор, за да се наслади на красотата на утринта в Айова. А когато ноздрите й поеха мириса на горещото кафе до нея, съзнанието й беше осенено от мисъл, която окончателно я върна към действителността.
Тя беше влюбена в Мат.
Без да го иска, се беше влюбила в този негов гръмовит глас и хитра усмивка, в силния му смях и подвижен ум. А миналата нощ — и в щедрия и невъздържан начин, по който я любеше. Но най-вече се беше влюбила в дълбоката порядъчност на натурата му, която не би му позволила да изостави на произвола на съдбата двете момичета, колкото и да му се искаше да ги изключи от живота си. Значи така — за по-малко от седмица тя, без да усети, му беше отдала сърцето си. За което той не я беше молил.
Как беше позволила да й се случи нещо толкова опасно… Дори не беше усетила, че би могло да се случи. Така се беше настроила да печели точки, като го прелъстява, че беше забравила нещо важно за себе си, което отдавна беше осъзнала — че е жена, която никога не би се отдала без любов на един мъж.
Би било трудно да се намери по-неподходящ партньор за нея. Беше достатъчно разумна и запозната с начина, по който се гледаше на известните личности, за да си даде сметка, че нито тя би могла да се приспособи към неговия свят, нито той — към нейния. Защо Мат не беше от кръга на Айви лийг64 и не беше току-що станал съдружник в престижна адвокатска фирма във Вашингтон? Защо тя не беше учителка, социален работник или продавачка в книжарница?
Без да спре да се терзае какъв би могъл да бъде той и каква тя, за да си подхождат по отношение на положението си в обществото, Нийли не спираше да изброява мислено какво всъщност ги превръщаше в подходящи един за друг. Тя проявяваше хладнокръвие там, където той се горещеше; запазваше спокойствие, когато той реагираше бурно; обмисляше предварително, докато той се поддаваше на импулсите си. Но това нямаше значение.
Тя потопи отчаянието си под струята на душа, после се шмугна в караваната, за да изнесе Бътън навън, преди да се е събудила сестра й. Макар Луси никога да не се беше оплаквала заради това, факт беше, че рядко й се отдаваше да се наспи, докогато иска, както се полагаше на един тийнейджър. След това влезе в кухнята и завъртя копчето на радиото.
— Днес е осмият ден от изчезването на първата дама Корнелия…
Завъртя го обратно и изключи радиото.
Мат се появи тъкмо когато Нийли даваше първата лъжичка от кашата на Бътън. Целуна я с дъх на паста за зъби и после я помоли никъде да не излиза, докато той е навън, за да потича. През това време тя се намираше в остъклената веранда и поделяше вниманието си между лихвените проценти във вчерашния брой на „Уолстрийт джърнъл“ и Бътън, докато не стана десет часа и не се появи Луси.
— Бъртис и Чарли тука ли са? Вчера ми казаха, че с Бътън може да отидем да плуваме на техния къмпинг. Имало басейн с голям наклон и три кули за скокове.
— Току-що говорих с Бъртис по телефона. Ще минат да те вземат около обяд. Бътън ще остане с мен.
Бебето изписка разочаровано, тъй като Скуид се мушна под дивана, без да му обърне внимание.
— Къде е Мат?
— Излезе да тича. Спомена, че като се върне, може да отидете двамата до игрището отсреща и да се пробвате на баскетболния кош.
— Наистина?
Лицето й засия.
— Аз му казах, че няма начин да се хванеш да правиш нещо толкова глупаво, като да се пробваш на баскетболния кош.
— Не е вярно!
Нийли се разсмя и стана от дивана.
— Такова дете си…
Тя сграбчи Луси в прегръдките си и я притисна с все сила.
— Направо си ненормална!
Луси също я прегърна.
— Знам. Затова се обичаме с теб.
— Кога съм те лъгала, че те обичам?
— Няма нужда да ми го казваш.
И без да се замисля, тя целуна Луси по главата. За секунда като че Луси замря в ръцете й, после се отстрани от нея, сякаш целувката й беше дошла в повече. Или пък се беше изплашила да не би Нийли да реши да си вземе обратно целувката, ако не й се изплъзнеше навреме.
Нийли й се усмихна.
— Хрумна ми една идея, но обещай, че няма да ми се смееш.
64
Така се нарича група университети в източната част на САЩ, имащи отлично реноме заради високата стенен на академично образование и високия социален статут на студентите в тях. — Б.пр.