Нийли ги сподири с поглед и се усмихна — да наблюдаваш Луси през последните дни беше като да гледаш как разцъфва цвете.
Докато прибираше гримовете си тананикаше, след като приключи, даде на Бътън нещо мъничко за хапване и я преоблече. Беше решила да отиде с нея на детската площадка отсреща, за да погледат баскетболната игра.
Тъкмо беше се показала на входната врата, когато точно пред къщата спря тъмносин автомобил модел „Таурус“. Вратите на седана се отвориха и оттам се показаха мъж и жена в делови костюми. Веднага им личеше, че са правителствени агенти и тя усети кръвта й да нахлува в главата.
Не сега! Тя имаше къща и куче. Имаше две малки момичета и мъж, в когото се беше влюбила! Нуждаеше се от още малко свобода.
Прииска й се да побегне вътре и да се заключи, но вместо това притисна още по-силно Бътън към себе си и полека запристъпва към края на терасата.
И двамата я изгледаха изучаващо, докато се приближаваха откъм алеята за паркиране.
— Аз съм агент Делука от ФБР — представи се жената. — Това е агент Уилямс от Тайните служби.
И двамата насочиха поглед към корема й и тя мислено благодари на Мат, че я беше накарал отново да си сложи подплънката.
Постара се силно гримираното й лице да не излъчва нищо.
— Да?
— Вие сте госпожа Кейс — вместо въпрос, Уилямс се обърна с констатация към нея, но тя можеше да се закълне, че видя през очите му за миг да пробягва сянка на съмнение.
— Госпожа Кейс? Първата дама ли имате предвид? — И тя се постара да наподоби вида на Луси, когато искаше да покаже на някого, че е малоумен. — Да, да, аз съм.
— Може ли да ни покажете някакъв личен документ, госпожо? — попита я жената.
— Като например шофьорска книжка ли?
Сърцето й биеше така силно, че се боеше дали не го чуват.
— И това ще свърши работа.
— Нямам никакви документи. Преди два дни ми откраднаха чантата в обществената пералня. — Тя преглътна. — Затова ли сте дошли? Да не сте ми намерили чантата?
Тя видя, че се колебаят. Бяха си помислили, че са я намерили, но все пак не бяха много сигурни. В сърцето й се зароди искрица надежда. Ако наистина я бяха открили, щяха да изпратят цял батальон агенти, а не само тези двамата.
— Бихме искали да поговорим насаме с вас, госпожо. Може ли да влезем вътре?
— Предпочитам да говоря тук.
Мат се появи на бегом, вдигащ шум като за цяла кавалерия. Фланелката му беше залепнала за гърдите, а единият му чорап се беше свлякъл по глезена.
— Какво става тука?
— Аз… помислих, че са ми намерили чантата — успя да промълви тя.
Мат веднага улови намека и моментално се зае той да води разговора.
— Намерихте ли й чантата?
Никой от агентите не му отговори. Вместо това жената пожела да види неговата шофьорска книжка.
В момента, когато й я подаде, се появи на бегом и Луси, изпулила от притеснение очи. Беше стиснала баскетболната топка като че беше спасителен пояс. Беше разпознала в новодошлите хората на властта и Нийли изведнъж разбра защо е така притеснена — момичето си беше помислило, че са дошли за тях двете с Бътън.
— Спокойно, Луси. Дошли са да говорят с мен.
— Защо?
— Имате ли някакви лични документи, госпожо? — пак я попита агент Уилямс.
— Всичките ми документи бяха в чантата.
— Тя е моя съпруга — намеси се Мат. — Нел Джорик. Това не е ли достатъчно?
Жената го изгледа строго.
— Господин Джорик, със сигурност знаем, че не сте женен.
— Не бях допреди месец. Нел и аз се оженихме в Мексико. И как така знаете за мен?
— Чии са тези деца, господине?
— На бившата ми съпруга. Тя почина преди шест седмици.
Луси се примъкна по-близо до Нийли.
Беше ред на Уилямс да проговори.
— Госпожо, може ли да влезем вътре, за да поговорим насаме?
Тя поклати глава.
— Не, много е разхвърляно.
Виждаше се, че са решени да не отстъпват, и Нийли мислено благодари за съществуването на четвъртата поправка65. Реши да поеме инициативата в свои ръце.
— Лус, това са агент Делука и агент Уилямс. Търсят Корнелия Кейс.
— И мислят, че си ти?
— Предполагам.
Цялото напрежение изведнъж като че се изля от тялото на Луси.
— Нел не е госпожа Кейс! Помислили сте, че е тя, защото участва в конкурса за двойници, нали? Това беше моя идея, аз исках да спечелим телевизора, за да гледа сестра ми „Телетъбис“, обаче спечелихме само дрелка… — Тя се извърна към Нийли. — Не исках да ти създавам проблеми.
65
Четвъртата поправка към Конституцията на САЩ в частта, която ни интересува, гласи: Правото на хората да не бъдат обезпокоявани по отношение на тяхната самоличност, дом, документи… с безпричинни обиски и арести няма да бъде нарушавано, освен в случай, че е подкрепено от съдебните органи. — Б.пр.