— Взе ми думите от устата.
Мат излезе на остъклената веранда и се вторачи мрачно в Нийли.
— Изглежда всичко свърши.
Тя докосна с устни меката буза на бебето, опитвайки се да се изключи от всичко наоколо, освен от това мъничко шаващо същество.
— Мисля, че Бътън едва ли разбира как точно ме е нарекла.
— Никой не би могъл да знае. — Изражението на лицето му беше като отражение на собствените й чувства. — Нийли, разкриха те.
— Не още. Не са сигурни. Ако бяха сигурни, нямаше да можем да се разминаваме от агенти на Тайните служби.
— Денят едва сега започва.
Тя му отправи най-хубавата усмивка, на която беше способна в този миг.
— А ти страхотно се справяш с ролята на Обществен враг номер едно66.
— Винаги съм искал да си поговоря както трябва с ченгетата и затова реших да не изпускам шанса. Освен това смятам, че докато съм с теб, се ползвам от дипломатически имунитет.
— На твое място не бих злоупотребявала с това. — Тя погледна неопределено към задния двор. — Отивам да намеря Луси.
Той я изгледа изучаващо.
— Смяташ да й кажеш ли?
— Възползвах се от нея сутринта. Сега трябва да й благодаря.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Не. Трябва сама да го направя.
Тя претърси къщата, после и караваната, преди да открие Луси сред ружите в градината. Седеше, притиснала колене до гърдите си и свела рамене.
Нийли се отпусна на земята до нея.
— Търсих те.
Луси не й отговори веднага. Бавно вдигна очи и я загледа съсредоточено.
— Заради съпруга ти ли бяха дошли?
— Нещо такова. — Тя си пое дълбоко дъх. — Но не за онзи съпруг, за който ти разказах.
— Какво имаш предвид?
Нийли видя двойка земни пчели над яркожълтите цветчета на ружите.
— Моят съпруг беше президентът Денис Кейс, Лус.
— Не!
— Съжалявам.
Луси скочи.
— Лъжеш! Само така казваш. Ти си Нел! Ти си… — Гласът й се пресече от вълнение. — Кажи ми, че си Нел.
— Не мога. Аз съм Корнелия Кейс.
Очите на Луси се изпълниха със сълзи.
— Ти ни излъга. Излъга ни всички.
— Зная. Съжалявам.
— Каза ли на Мат?
— Той сам се досети преди два дни.
— И никой не ми каза.
— Не можахме.
Луси беше достатъчно съобразителна, за да разбере какво означава тази новина за нея. Тя цялата се разтрепери.
— Сега вече няма да се омъжиш за него, нали?
Беше ред на Нийли да се разтрепери.
— Никога не е ставало дума двамата да се оженим.
— Ставало е. — Устните на Луси потреперваха, докато говореше, а самата тя изглеждаше така, сякаш за нея целият свят изведнъж се беше срутил под краката й. — Ти го харесваш! Много го харесваш! И се притесняваш за мен и за Бътън!
— И още се притеснявам. Случилото се не променя чувствата, които изпитвам към вас двете.
— Но означава, че никога няма да се омъжиш за Мат. Не и след като си била омъжена за президент. Едва ли някой като теб някога би осиновил Бътън.
— Луси, нека да ти обясня…
Но Луси не искаше да слуша никакви обяснения. Защото вече тичаше към къщата.
19.
Мат откри Нийли сред ружите малко по-късно. Отпусна се до нея на същото място, където беше седяла Луси, с тази разлика, че успя да стъпче един избуял корен. Беше си взел набързо душ и по златната му коса личаха следи, там, където беше прокарвал пръсти. Сгъна колене, отпусна ръце върху тях и се извърна към нея.
— Предполагам, че си имала и по-добри дни.
Нийли потърка очи.
— Къде е Луси?
— Тъкмо беше влязла в къщата, когато се появи Чарли, за да я заведе на басейн. Отначало му отказа, но после Чарли като й каза, че Бъртис ги чака и ще се обиди, тя взе Бътън и заминаха.
— И ти й позволи да вземе Бътън?
— Луси ще опази Бътън по-добре, отколкото Тайните служби опазиха теб. — Той протегна крак и извърна глава, за да огледа пространството на вътрешния двор зад тях. — А и бебето трябва малко да се откъсне от нас.
— Защо говориш така?
— Тя е… — Изглеждаше притеснен. — Много се е привързала към нас.
Макар че много добре разбираше какво има предвид Мат, Нийли усети да я пронизва студ.
— За бебетата се предполага, че това им е работата — да се привързват.
— Нийли…
Тя се изправи.