Выбрать главу

— Ядосан е, защото администраторката едва не вдигна скандал, че уж си му жена, а пък фамилията ти не е същата като неговата.

Нийли се загледа в плика.

— Трябваше и аз ли да използвам твоята фамилия като всички други?

Изражението на Мат стана заплашително.

— Какво искаш да кажеш с това като всички други?

Във Вашингтон никога не би допуснала подобен гаф.

— Нищо особено. Недей да се горещиш, ами влез вътре, хайде.

Луси се изхили. Той се извърна бавно към нея. Бътън направо се разтапяше от усмивки и радостни възгласи, но той не й обърна внимание.

— За какво говори Нел?

— Да не мислиш, че си умирам от радост, че името ми е Джорик? — язвително се сопна Луси. — Да не мислиш, че и на Бътън ще й хареса?

— Искаш да ми кажеш, че фамилията ти е Джорик?

— А ти как мислеше?

Мат прокара пръсти през косата си.

— Егати…

— Га-ти! — повтори Бътън.

— Край вече! — извика Нийли. — Повече никакви мръсни думи да не чувам и от двама ви. Иначе Бътън ще тръгне по вашия път!

— Га-ти! — повтори Бътън и доволна запляска с ръце.

Сега Нел усети в нея да се надига гняв като гореща вълна и успя да се отърси от него с един прост жест — протягайки ръка през прозореца към писмото в ръката на Мат.

— Взимам го.

Мат погледна плика.

— От Джон Смит?

Защо Тери не беше пуснал в ход въображението си? Преди години Тери със сигурност би измислил име от рода на Омир Симпсън, Джери Фолуел51 или нещо подобно. Но смъртта на Денис го беше съсипала и лишила напълно от чувство за хумор.

— Мой братовчед — обясни тя.

Мат изпробва теглото на дебелото писмо с ръка, после я погледна изпитателно, преди да й го подаде. Нийли знаеше, че той очаква тя да му каже какво има вътре, но се досещаше, че дори да признае за съдържанието — беше помолила по телефона интимния партньор на мъртвия си съпруг да й изпрати назаем няколко хиляди долара — това нямаше да сложи край на въпросите му.

Сложи плика в скута си и каза.

— Губим ценно време. Хайде да тръгваме.

Макар именно Луси да беше настоявала да посетят базара в близкия град, точно тя изобщо не изглеждаше твърде ентусиазирана, когато пристигнаха. Щом я изгуби от погледа си между щандовете, Нийли се запита дали всъщност момичето искаше не толкова да пазарува, а колкото се може повече да забави пристигането им в Айова.

С Бътън на ръце като добро прикритие Нийли се отправи към стаята за почивка на майки с деца, за да се отърве от плика на „Фед Екс“ и да прибере парите на сигурно място в дамската си чанта. Щом излезе от стаята, установи, че Мат я чака пред вратата, макар да й беше заявил, че щом ги изгуби от поглед, веднага заминава за Мексико.

— Проблеми на границата ли имаше?

— Шааа! — извика възторжено Бътън.

— Какво имаше в плика?

— Пари, за да си купя дрехи. Можеш да дойдеш с мен.

— Някой ти е пратил пари?

— Чудно колко много плаща сега мафията на убийците.

— Луси ти е повлияла много лошо. — Той закрачи до нея. — С колко разполагаш?

— Достатъчно, за да ти върна парите и да си купя нещо, което няма да се скъса още на първия ден. — Усмихна му се. — Достатъчно, за да предпочета да тръгна сама, ако дори съвсем малко започнеш да ми досаждаш.

Изражението му изведнъж стана дръзко.

— Защо ли ми се струва, че се чувстваш прекрасно точно където се намираш сега?

— Това обаче няма нищо общо с теб.

— Няма ли? Целувката ни снощи ми подсказа нещо съвсем друго.

— Коя целувка?

— Онази, която те накара да мечтаеш, преди да заспиш.

Тя тихичко изсумтя и го изгледа с невинни очи.

Той се намръщи.

— Мразя да пазарувам. Особено когато съм с жена.

— Тогава недей да идваш с мен. — Тя закрачи с бодра стъпка към центъра на базара, после изведнъж спря. Това си беше един най-обикновен покрит американски базар и нямаше да й се наложи нито да се здрависва с някого, нито да подканва някого да гласува. — Колко е хубаво!

Той я изгледа сякаш беше полудяла.

— Това е треторазреден базар накрая на света, а всеки такъв базар е част от верига. За човек със синя кръв като твоята е малко чудно, че се задоволяваш с толкова малко.

Тя вече беше твърде заета, устремена към отделението за дрехи, за да му отвърне.

вернуться

51

Смешното в първото име е комбинацията между Омир, известно като име на древногръцки автор на „Илиада“ и „Одисея“, и фамилията, която в превод означава глупак. При второто смешна е фамилията, която свободно би могла да се преведе като Добрепадналов. — Б.пр.