— Трябваше да се измъкна оттам. Просто… искаше ми се да се почувствам поне за малко обикновен човек.
— Това не е ли малко прекалено.
— На теб сигурно ти изглежда така, но…
— Ей, къде отидохте всички?
И двамата се извърнаха едновременно, за да видят Луси в рамката на вратата. Фланелката, с която беше спала, й стигаше до коленете, и тъй като най-вероятно си беше легнала с мокра коса, сега изглеждаше сякаш кокошки бяха ровили в нея. Само при вида й Нел усети, че настроението й се подобрява. Поне един човек на този свят я възприемаше само и единствено като Нел.
— Тук сме — отвърна й тя с известна нотка на несигурност в гласа.
— Да не се карате?
— Н-не.
Мат изглеждаше също толкова доволен като нея от това прекъсване.
— Откъде взе тази фланелка?
Луси изкриви устни.
— Ами открих я някъде.
— Аха, при моите дрехи.
Нийли нямаше желание да продължава разговора си с Мат и се запъти към караваната. Чувстваше се като човек, който изживява последните си подарени часове и смяташе да се наслади на всяка оставаща й минута.
Луси отстъпи настрани, за да я пропусне.
— Имаме ли нещо за закуска, от което да не ми се додрайфа.
Нийли едва се удържа да не я прегърне.
— Следващия път ти предлагам да кажеш нещо, което да харесвам, искаш ли?
Луси я изгледа намръщено.
— Повдига ми се от мюсли.
— Направи си сандвичи.
— И от сандвичите ми се повдига.
— Луси, не говори на… Нел по този начин — обади се Мат, застанал в рамката на вратата.
Нийли се извърна към него.
— Ние с Луси ще се разберем двете.
— Хайде, Джорик, да те няма.
— Луси, престани — сгълча я Нийли. — Аз… наказвам те с петнайсет минути таймаут61 за неуважение.
— Таймаут? — повтори Луси и я изгледа недоумяващо.
Нийли беше научила за тези своеобразни таймаути, когато беше ходила на детска градина, и сега посочи задната част на караваната.
— Петнайсет минути. И затвори вратата. Така ще можеш на спокойствие да си помислиш как да разговаряш с възрастните.
— Ти какво ме юркаш?
— Прибавям още петнайсет минути за неблагопристоен език. Смяташ ли да продължаваш?
Луси погледна към Мат, сякаш се надяваше, че той ще я спаси от последната прищявка на Нийли, но той само посочи с глава към задната част.
— Сама си го изпроси.
— Ама че сте мошеници! Аз още не съм закусила!
Тя нарочно замарширува с все сила към отреденото й място, после затръшна с все сила вратата.
Мат сложи Бътън да седне.
— Съжалявам. Не трябваше ги да се занимаваш с това.
— И защо не? Занимавам се с това от сряда насам.
— Да, но…
— Престани да се отнасяш с мен като с гостенка — произнесе тя през зъби. — Отивам да приготвя храната на Бътън. Ако искаш да ми кажеш нещо интелигентно, кажи го. Ако не, дръж си устата затворена.
И докато крачеше гордо към мивката, тя реши, че след всичко случило се Нел Кели все пак беше жива.
Мат едва се сдържаше от гняв. Него бяха направили на глупак, но тя се държеше така, сякаш и вината беше негова.
Фактът, че емоциите му така и не даваха път на журналистическата му безпристрастност, го накара да се почувства още по-зле. Най-голямата история в неговата кариера му се изплъзваше пред очите, а единственото, което му се искаше да направи, беше да сграбчи субекта на разказа си и да я разтърсва дотогава, докато всичките й аристократични зъбки не затракат.
Самоконтролът му сдаде фронта няколко часа по-късно, докато плащаше на касата продуктите, които беше купил от колониала в провинциален южен Илинойс, в момента, когато си беше дал сметка, че Нел — госпожа Кейс — е изчезнала. Като че го поляха със студен душ. За пръв път си даде сметка, че една първа дама би трябвало да има залепени за гърба си агенти от Тайните служби, а тя имаше само него в момента.
Грабна торбата с продуктите и се изстреля навън. Не беше се върнала в караваната. Беше паркирал точно до входа на колониала и щеше да я види. Огледа се наоколо и регистрира наличието на няколко прашни коли, бензиностанция и една добронамерена на вид немска овчарка. Къде, по дяволите, беше отишла?
Споменът за всички ужасяващи предположения на онези откачалки на тема конспирация, които беше чул по радиото, го връхлетя. Той изтича до другия край на сградата и видя буренясало поле и грамада от натрупани стари гуми, но никъде не откри избягалата първа дама. Втурна се към другия край и я откри да стои до един телефон, монтиран до уреда за проверка на гумите.