Струваше ми се, че дори купето на ладата ми е пропито с аромата на дългите й цигари. Седях в колата и мислех. Но все пак не Рути Спиър беше предметът на задълбочените ми размисли. Отново Кларк, който като че ли беше отстъпил за известно време в сянка, излезе от мрака и зае с монументалната си личност всички мои мисли.
В мен се водеше борба между неприязънта към този загадъчен човек и възхищението пред жизнената му сила.
6.
Норман Кларк
През първите години след войната се случват три основни събития в живота на Кларк. Сватбата му с Дороти, първият разцвет на „Кларк къмпани“ и новото сближение с генерал Фрост, който става заместник-директор на току-що създаденото в Ленгли близо до Вашингтон Централно разузнавателно управление.
Какво представлява следвоенна Америка?
След войната по волята на обстоятелствата Америка се оказва главната световна държава. Първо, страната на практика не е пострадала, за разлика от Европа на нейната територия не са водени военни действия. Освен това ролята й в освобождението на Европа от фашизма, наистина значителна, чрез мощната пропаганда дотолкова засенчва ролята на останалите страни в съзнанието на масовия американец, че американците се чувстват основни победители в тази война. Всички вярват в скорошното процъфтяване на великата страна.
Издателят на списание „Тайм“ обявява, че е настъпил „векът на Америка“. Този лозунг е подхванат буквално от всички — от президента до обикновения работник на фордовите конвейери.
Мнозинството американци вярват в тази глобална идея в течение на следващите две десетилетия. Те признават необходимостта от противопоставяне на СССР в „студената война“. Отнасят се с разбиране към усилването на държавната власт, подкрепят концепцията за държава на всеобщото благосъстояние, набелязана още в годините на „новия курс“ на президента Рузвелт. Дава плодове следвоенният икономически подем, когато материалното благополучие на САЩ рязко нараства.
Така че студената война среща разбиране у огромно количество редови граждани. В края на войната антагонизмът между Съединените щати и СССР излиза на преден план в световната политика.
Началото на студената война е поставено с официални гръмки политически изказвания и от двете страни.
Сталин заявява през 1946 година, че капитализмът и комунизмът неизбежно ще се сблъскат помежду си и че комунизмът ще победи в целия свят.
Уинстън Чърчил произнася знаменитата си реч във Фултън (щата Мисури) в присъствието лично на президента на САЩ Труман. „От Щетин24 на Балтика до Триест на Адриатика — казва Чърчил — се спусна желязна завеса, преградила континента.“ Англоезичните народи, заявява той, трябва съвместно да се противопоставят на съветската опасност.
На практика това дори не е конфликт между различните идеологически системи, а нов кръг от вечното противопоставяне на атлантическата и евразийска доктрина.
Основна политика на САЩ през този период става така нареченото „сдържане“ на СССР.
Принципите на тази концепция са разработени през 1946 година от съветника на посолството на САЩ в Москва Джордж Кенън. Първоначално изложена в телеграма до държавния департамент, той я публикува след завръщането си в САЩ под псевдонима Мистър Хикс в едно от най-солидните списания — „Форийн Афеърс“. Взимайки за основа традиционното според него за Русия чувство на незащитеност от външните врагове, той доказва, че СССР няма да промени позицията си.
Той пише:
„Целият съветски държавен механизъм, включително външнополитическият, неотклонно се движи по зададения маршрут — както автомобилчето с навит механизъм, пуснато в една посока, не завива и спира само ако се натъкне на непреодолимо препятствие. Експанзията на Съветите трябва да бъде сдържана чрез бдителност и изкусна употреба на сила във всяко място, където и да възникне заплахата.“
Във вестник „Дейли Ривю“, който тогава още не принадлежи на Кларк, въпреки че Кларк има значително влияние върху позицията му, се появява статия, подписана „Мистър Игрек“ (авторството й е приписвано по-късно на самия Кларк), в която на концепцията за „сдържане“ се противопоставя възможността за съвсем мирно съществуване с идеологическите противници на икономическа почва. Самият Кларк впоследствие с целия си живот доказва възможността, реалността и полезността за Америка на такъв вариант на развой на събитията.