А тогава тези две статии, противоположни по съдържание, поставят началото на сериозен разкол в американското общество. Особено популярни идеите за сътрудничество със Съветите стават в творческата среда, където Кларк има много приятели. Само на пръв поглед артистите, художниците и писателите не оказват влияние върху политиката. Точно обратното. Близкият приятел на Норман Кларк, актьорът Роналд Рейгън, както е известно, става дори президент на САЩ.
От времето на президента Труман Норман Кларк има достъп до Белия дом. Бидейки постоянен, макар и неофициален сътрудник на генерал Фрост, или иначе казано на ЦРУ оттогава и до края на живота си Кларк никога не се отдалечава от Белия дом. Има периоди, в които влиянието му е по-силно или по-слабо, но самото му участие във всички сериозни мероприятия на американската администрация става едва ли не задължително.
Ако прескочим напред, акциите на Кларк нарастват неимоверно, когато по времето на президента Дуайт Айзенхауер в Америка се развихря маккартизмът.
Най-войнственият антикомунист в сената е сенаторът от щата Уисконсин Джоузеф Р. Маккарти25. През 1950 година той привлича вниманието към себе си със заявлението, че разполага със списък на 205 служители на държавния департамент, които са комунисти. Впоследствие той е принуден да „съкрати“ списъка си, а и не представя сериозни доказателства, но изказванията му буквално разбунват Америка.
Маккарти получава сериозна власт, когато републиканците печелят болшинство в сената. Той оглавява сенатската комисия по правителствените операции и подкомисията по разследването, което му дава възможност да контролира всеки орган на изпълнителната власт във Вашингтон. Той започва буквално кръстоносен поход срещу комунистите. Използвайки радиото и телевизията, той обвинява върхушката на администрацията в измяна, без да пести изразите си.
Предявени са обвинения на огромен брой държавни служители и частни лица.
В това число и на Норман Кларк, чиито вестници и други средства за масова информация продължават да отстояват идеята за мирно съвместно съществуване със страните от Източния блок и дори са от малкото, които нападат Маккарти, уличавайки го в изопачаване на фактите, голословие, а често и просто в лъжа. Апотеоз на това противопоставяне стават знаменитите сенатски слушания.
Появилата се тогава телевизия дава прекрасна възможност на милионите обикновени американци да видят с очите си дивите прояви на Маккарти и да се убедят в неговата безотговорност. Цяла Америка наблюдава като бейзболен мач схватката в сената между сенатора Джоузеф Маккарти и издателя Норман Кларк.
От едната страна — пръскащият слюнка сенатор, който само дето не обвинява президента на САЩ в членство в комунистическата партия. От другата — спокойният, сдържан Норман Кларк, който лесно разбива обвиненията срещу себе си и обяснява на полуоткачения сенатор като на капризно дете, че и най-страшното животно невинаги е толкова опасно.
Много по-изгодно е този страшен звяр да бъде впрегнат в плуг и с него да се оре земята, отколкото да бъде сложен в здрава кошара, където да го хранят, да го поят и да държат охрана. С парите на данъкоплатците естествено.
Тези сенатски слушания стават край на кариерата на бесния сенатор. А на Кларк донасят невиждани дивиденти. Като най-важното е, че за него научава цяла Америка. И не просто научава, а успява и да обикне този толкова свой човек. Президентът Дуайт Айзенхауер много обича да се появява в компанията на Кларк.
Тук се проявява един от най-големите парадокси на Норман Кларк. На практика той е може би единственият широко известен в Америка човек, който, от една страна, откровено се придържа към леви възгледи, и в същото време е политик с висок ранг, оказващ влияние на решенията на Белия дом. Той успява да се представи по такъв начин, че неговите „леви възгледи“ се възприемат не като интриги срещу американското общество, а като твърда, разумна и полезна за Америка жизнена позиция.
Растат и търговските успехи на Кларк. Заедно с популярността му се увеличава и броят и популярността на неговите издания. През този период той вече е купил вестник „Дейли Ривю“, който скоро става един от най-четените в САЩ.
„Кларк Къмпани“, създадена първоначално за разпространение на немскоезична преса в САЩ, се разраства с невиждани темпове. Заедно с детективските романи на Ърл Фишър и други писатели от развлекателния жанр той едва ли не пръв започва да издава научна литература в огромни мащаби.