— Верочка, скъпа, нима ви приличам на алкохолик? — строго я попитах.
Тя се смути:
— Не, разбира се, какво говорите, Александър Борисович, просто си помислих… Ако случайно ви потрябва.
— Добре, разбрахме се. Ако ми потрябва — няма да се стеснявам. Така да е — усмихнах се заедно с нея.
Тя тръгна с бързи крачки към подлеза. И изведнъж се сетих, че не си спомням номера на апартамента й.
— Вера! — креснах аз, както ми се стори, през цялата улица. — Апартаментът, апартаментът, кой номер е?
— Петнайсет — весело викна тя и се скри в подлеза.
Е какво пък, казах си, петнайсет е хубаво число. И си подхвърлих ключовете.
Студеният душ винаги ми е помагал да дойда на себе си. Или поне донякъде. За да подсиля оздравителния процес, пусках ту топлата, ту студената вода, подлагайки лицето си на бодящите струйки. Сигурно съм прекарал не по-малко от един час в банята. И това даде осезаемите си резултати. Докато се разтривах с коравата мъхеста кърпа, която намерих точно в посоченото от Верочка място, вече бях практически предишният, изходният Турецки. Което и трябваше да се докаже.
Също на посоченото място намерих чая и кафето и след кратко колебание извадих бутилката коняк.
Сигурно точно така се чувстват добре подготвените шпиони в чужда страна. Уж виждаш всичко за пръв път, но в същото време всичко ти е познато до най-малките подробности и се намира именно там, където се предполага да бъде.
След като си направих силно кафе и още веднъж погледнах с искрено желание бутилката хубав коняк, аз все пак я прибрах. По-навътре в шкафа, да не ми се мярка пред очите. После се сетих за загадъчната плодова салата.
Тя представляваше нещо необичайно. Доколкото можах да се ориентирам, състоеше се от парченца банан, ябълка, праскова, цариградско грозде, френско грозде и още нещо, не съвсем понятно за мен. Това зеленото с точките вътре май се нарича киви. След като се поборих малко със съвестта си и съвсем лесно я туширах, доядох цялата салата.
Дължа на Верочка торбичка отвъдморски плодове.
Отидох в стаята, разположих се в широкото меко кресло и пуснах телевизора.
И нацелих баш криминалната хроника. Е това е — върви ми като на удавник!
Красивата говорителка с безстрастен глас, ту вдигайки огромните си светли очи към зрителя, ту сваляйки ги към текста, разказваше такива страшни неща, че чак се учудих защо са поверили воденето на тези новини на едно толкова младо и крехко създание.
Мъж с внушителен белег на бузата, откъснато ухо и изтекло око би изглеждал много по на място.
Говорителката съобщаваше:
— Оперативните работници от РУОП28 на Московското главно управление на вътрешните работи откриха при обиск в апартамент в подмосковския Калининград скривалище с четири кутии от вносна бира и подозрителни предмети, които дават възможност на милицията да предположи, че става дума за изкусно замаскирани бомби.
Камерата показа в едър план бирените консерви с различен размер, от които стърчаха като сламки за коктейли електропроводници.
Момичето продължаваше с такъв нежен и трогателно-невинен глас, като чели разказваше за посещението на любимата си стара баба.
— С успех завърши съвместната операция на сътрудниците на РУОП и ФСК. В Балашиха оперативните работници задържаха трийсетгодишен местен жител. По оперативни данни той системно се е занимавал с присвояване и продажба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. При огледа на жилището на задържания са открити сачмен пистолет „Колт-Питон“, нерегистриран пистолет „Валтер“ и пушка-помпа „Мозберг“ дванадесети калибър с пистолетна дръжка. Източникът на оръжието се изяснява.
Наместих се по-удобно в креслото.
Говорителката прошумоля с явно току-що донесените й листа:
— Току-що получихме нови сведения за продължаващата в Москва „нефтена“ война. Тази сутрин нейна жертва стана господин Виктор Антонюк, оглавяващ фирмата КБС. Линкълнът на бизнесмена, в който се е намирал самият Виктор Антонюк, шофьорът и двама телохранители, се е движел по Ленинградско шосе към Речната гара. В района на моста, недалеч от станцията на метрото „Войковска“, автомобилът на бизнесмена е бил задминат от вишнев джип чероки. Хората в джипа открили ураганен автоматен огън по колата на бизнесмена. Господин Антонюк е починал преди идването на „Бърза помощ“, двамата телохранители и водачът се намират в болница в тежко състояние. Престъпниците са успели да избягат. Операцията по залавянето им засега не е дала резултати.