Камерата показа Ленинградското шосе и красивия бял линкълн на банкета. Външно колата не беше пострадала много, само едрият план показваше множеството дупки от куршуми по прозорците и вратите. Явно, както винаги в подобни случаи, бяха действали професионалисти.
Изключих телевизора. Пушеше ми се, но си помислих, че сигурно в стаите не се пуши. Затова отидох в кухнята и гледайки навън, някак си автоматично изпуших две цигари, палейки една от друга.
Главата ми най-после работеше точно и ясно. Дори май успях да си спомня нещо.
… Резките карамелни шарки внезапно започнаха да избледняват, придобивайки оттенъците на опадали листа, военна униформа и есенна кафяво-жълта кал…
Две лица са сведени над мен. Опитвам се да различа чертите им, но те са размити, като нарисувани върху подвижен пясък…
Затова пък виждам очертания, силуети… Кръгла глава със стърчаща на темето коса и внезапно възникнала ръка, която автоматично я приглажда…
Първият силует изчезва и на негово място напред излиза вторият, той се навежда по-близо, по-близо…
Ето сега ще разгледам това лице…
Но не — вместо лицето виждам сиво петно… Човекът се дръпва и виждам контурите на главата и раменете му тясна глава със странни уши, стеснени и заострени към върха…
Някак животински уши…
И отново есенната кафяво-жълта кал забулва всичко…
Й така, бяха двама. Не си спомних много, но все пак… Изглежда, че все пак нямах основание да подозирам жените. Очевидно са могли да ме следят и най-вероятно в този случай бяха следили не толкова мен, колкото Баби. Спомних си фелдфебелския поглед на портиерката. А колко народ се мотаеше там освен нея? Сигурно нощта, прекарана в килията, ме беше направила мнителен. Честна дума на следовател, крайно вредно е за душевното здраве на един невинен човек да лежи в затвора.
Но това, което разбирах повече от ясно, беше, че спешно трябва да летя за Америка.
Вече имах план за днешните си действия. Както и да го въртиш, съветското възпитание все пак дава определени плодове. Бяхме научени, че светът е строго материален, че няма и не може да има нищо свръхестествено, затова не можех да повярвам, че предметите, които съм видял със собствените си очи, могат просто да изчезнат.
В края на краищата, ако легалните начини са изчерпани, трябва да се прибегне до нелегални. Най-важното е да не посвещаваш никого предварително в тях. Както е известно, победителите не ги съдят. А в случай на неуспех не е необходимо всеки да знае.
Време беше да отида при Меркулов. Вече бях събрал разсипаните си парченца в едно единно цяло и бях готов за боен полет.
Отдавна познавах удивителното свойство на Меркулов. Когато умората му преминаваше всички мислими граници, у него като че ли се появяваше второ дишане.
Сигурно така става с бегача на дълги разстояния — изглежда, че той вече няма сили и просто трябва да рухне като подкосен пред очите на жадната за зрелища публика. Но не — в един кратък неуловим миг страните му порозовяват, дишането се изравнява и ето го, свеж като парникова краставичка, зелен и целия на пъпчици, носи се към финала и никой не може да го спре.
Гърмят фанфари, приветствайки победителя. Момичета се хвърлят на врата му, предварително обсипвайки шампиона с цветя с невероятна хубост.
Цялата разлика между Костя и този бегач е, че, общо взето, не се предвижда никакъв финал. В най-добрия случай има междинни. Няма и зрители, нито пък аплодисменти и цветя. Макар че Меркулов си има цветя — кактусът на перваза.
— Влизай, влизай, затворнико лефортовски. — Меркулов бе станал от бюрото си и ми подаваше ръка.
— Зад мрачни решетки чело съм привел, закърмен в неволя един млад орел29 — с патос изрецитирах училищното стихче.
— Едва сме те измъкнали от същите тези мрачни решетки. Наложи се да задействаме нашия и.д. и да проведем поверителна беседа с директора на СВР Маков. Те ме предупреждаваха…
— За какво са те предупреждавали?
— Абе на съвещанието в Администрацията на президента. Седяха там в сплотена група — цялото им началство. След края при мен дойде заместникът на Маков, Игор Евгениевич Митирьов, и съвсем прозрачно започна да намеква да не си пъхаме носа в този случай. Припомни ми и прищипания от теб нос на украинския разузнавач. Демек всичко знаят и всичко разбират. Наистина, на едно място се издъни. Съветваше те да не пиеш водка с разни от ЦРУ.