— А какво толкова страшно се разказва за тези бериевски вили? — попитах аз.
— Абе какво ли не. И гуляи са правили, и са стреляли, и са се стреляли. Казват, че и мазетата там са специални. Може и да са измъчвали някого? Как да разбереш сега кое е лъжа, а кое истина. Трябва добър писател, за да напише за всичко това. Само че кой ще го чете? — философски забеляза старецът. Поседя малко мълчаливо и добави: — Днешните повече пресмятат…
— Абсолютно си прав, дядо — каза Серьога. — Моят хлапак е само на осем и половина, а знае курсовете на всички валута. За секунда ще ти превърне йена в долар и обратно.
— Точно! — зарадва се дядото. — За тези курсове всеки ден ни говорят по радиото и по телевизията. А виж, колко хиляди струва сега косата? Никой не ти отговаря. Защото това е тайна велика! — Дядката вдигна пръст и доволно се разсмя.
Оставихме го на „Валовая“. До затварянето на магазина оставаха цели трийсет минути. Изпращайки го с поглед, аз най-после успях да се съсредоточа и да си преведа надписа на тениската му: „Те искат да ни купят, но не се продаваме.“ Горд старец, няма спор.
Серьога ме докара до Беляево. Тъкмо се стъмваше.
— Бирата от мен — стиснах му ръката аз.
— Стига бе, началник — разтопи се той в усмивка, — не съм го направил заради бирата…
Стиснах му ръката още веднъж.
— До скоро, старче!
Серьога ми мигна с фаровете на прощаване. Добър човек е той…
… Набрах домашния телефон на Меркулов.
— Костя! На вилата на Филин има подземен проход… През него са изчезнали нашите картини. Вилите са принадлежали по-рано на НКВД. А сега явно на някакви отломки от КГБ. Моля те, научи по своите канали на кого принадлежи вилата под номер двайсет и едно в село Жуковка.
— Ще научим — кратко отвърна Меркулов.
— А какво става със Слава и неговите афганци?
Отвърна ми мълчание. Тишината — като че ли се сгъсти физически — толкова беше зловеща и дълга.
И после, след цяла вечност, в тази тишина прозвуча отмереният и тих глас на Меркулов:
— Грязнов днес беше тежко ранен…
Дълго и тъпо седях пред телефона.
Пред мисления ми взор възникна неотдавнашният образ на Слава Грязнов: с протяжния глас на градски просяк, майсторски имитирайки сладникаво-тъжните интонации, той нареждаше, почти пееше — аз съм милиционер, тъща ми е милиционер, дайте ми по муцуната кой колкото може…
9.
Норман Кларк
През втората половина от управлението на президента Айзенхауер Норман Кларк за кратко заема поста помощник на президента по въпросите на националната сигурност. Това е неговият пръв и последен пост в американската администрация. Но след напускането на този пост с течение на времето ролята му не само че не намалява, но и по-скоро се засилва. Спокойно може да се каже, че нито едно важно решение както във вътрешната, така и във външната политика не е взето без участието на Норман Кларк. Нещо повече, неговото мнение често се оказва решаващо.
Голямата политика невинаги се прави в парламентите и правителствата. Понякога игрището за голф или тенискортът са прекрасно място за определянето на съдбоносни направления на държавната политика. А ако става дума за държава като САЩ, то и на политиката на целия свят.
Дуайт Айзенхауер изобщо не прилича на своя предшественик Хари Труман. Първо, той притежава явни, а не измислени военни заслуги. Второ, отличава се с естествена, а не умишлена простота на маниерите. Което до голяма степен способства за популярността му.
Вероятно той е един от малкото американски президенти, останал популярен даже и след изтичането на мандата си.
През първата половина на президентството си Айзенхауер напълно споделя виждането на Труман за основните принципи на външната политика на САЩ. Той не без основание счита комунизма за мощна монолитна сила, претендираща за световно господство. Вярва и в това, че цялото ръководство на световните революционни процеси идва от Кремъл.
Още в своята инаугурационна реч30 в Белия дом, той казва, обръщайки се към политиците и генералите, събрали се в чест на встъпването му в длъжност, а също така и към целия американски народ, който слуша речта му във всички кътчета на страната:
— Силите на доброто и силите на злото нараснаха и се опълчиха една срещу друга така, както това рядко се случва в историята. Свободата се бори с робството, светлината — с мрака.