1.
Козът на Семюъл Спиър
5 август 1994 година
Щабквартирата на ЦРУ, Ленгли, щата Вирджиния
Директоратът по събирането на разузнавателни сведения и тайните операции заемаше практически целия последен етаж в щабквартирата на Централното разузнавателно управление.
Робърт Уентуърд, сътрудник на Руския отдел, мина през двата поста на охраната и сви в коридора, където се намираше кабинетът на заместник-директора на разузнаването, а също така и кабинетите на началниците на отдели. Там, в малко фоайе, се намираше последният пост. Уентуърд показа картата си и влезе в стаята на секретарката, от която една врата вече водеше в кабинета на Уилям Филдинг, шефът на Руския отдел.
Но, разбира се, никой смъртен (а и безсмъртен, ако такива все още има), не можеше да проникне в кабинета на Филдинг, без да съобщи предварително на неговата секретарка мис Вирджиния Лакс кой е той и за какво се бори. Това на практика беше най-строгият пост в цялата сграда.
Но мис Вирджиния познаваше много добре Робърт Уентуърд и още щом видя високата му фигура, каза по интеркома:
— Шефе! Мистър Уентуърд е тук — и приветливо махна с ръка на Робърт.
Тя натисна копчето на пулта и се обърна към Уентуърд:
— Очаква ви. А когато се освободите, ще ви очаква и истинско кафе. Шефът продължава прекалено да се грижи за здравето си и не пие кафе. Но вие поне ще ми правите компания както винаги, нали?
— Непременно, мис Лакс! — Робърт се разтопи в широка усмивка, която знаеше, че страшно му отива.
— Здрасти, Робърт! — ревна червенобузестият и винаги доволен от живота Филдинг.
Те работеха заедно от доста време и добре познаваха както слабите, така и силните си страни.
Въпреки своята външност на гуляйджия, Уилям Филдинг беше истински аскет по отношение на пиенето и храната. Бе престанал да пуши още преди пет години, тоест много преди цяла Америка в безумно подвижничество да загаси цигарите си.
В този смисъл Филдинг не беше типичен американец, а и многогодишната служба в Руския отдел (чийто началник стана преди четири години) естествено бе наложила отпечатъка си върху него. Нетипично беше и това, че той се придържаше към устойчивото мнение, че Руският отдел е призван не само да координира разузнавателната дейност в Русия и страните от бившия СССР, но и трябва по всякакъв начин да съдейства за контактите със сродните организации в Русия на базата на съвместната борба с международната престъпност и политическия тероризъм.
Робърт Уентуърд беше много по-млад и романтичен. Никога не се лишаваше от някое питие, но не злоупотребяваше особено, дори когато беше в Москва и общуваше с руснаците, които в това отношение си ги биваше. Беше завършил славистика в Колумбийския университет и го очакваше в най-добрия случай кариера на преподавател по руски език и литература.
По-рано славистите до голяма степен формираха политиката по отношение на СССР, или поне така му се струваше. Когато завършваше университета, в Русия перестройката вървеше с пълна пара и политическият аспект на славистиката и съветологията започна да губи актуалността си. Тогава и получи покана за работа в разузнавателната служба.
Предполагаше се, че ще се занимава с анализи и дългосрочни прогнози на политическата ситуация в Русия и с контакти с новата формация от млади, прогресивни и активни дейци на нова Русия.
Но еуфорията по повод отношенията с Кремъл премина доста бързо и всичко като че ли се върна в нормалното си състояние. Само че президентът започна да се доверява повече на съобщенията от ЦРУ, отколкото на тези самодоволни „съветници“ сред бившите съветолози и съветските емигранти. А Робърт Уентуърд, когото Филдинг издигна на поста главен куратор на отдела за връзки с Русия, в крайна сметка беше принуден да се занимава и с обикновена, рутинна шпионска работа.