2.
Гробищна изненада
6 август 1994 година
Бюрото „Смит енд Фрост“ се намираше на седемнадесетия етаж на огромно стъклено здание. По случай съботния ден във вестибюла и коридорите беше празно.
Джон Фрост ни очакваше — Нанси бе изпълнила обещанието си и му се беше обадила. Но май въпреки това той не изглеждаше много радостен от посещението ни.
Смуглото му лице с пухкави мустаци, чието поддържане явно отнемаше по-голямата част от свободното време на Фрост, кой знае защо не излъчваше благоразположение. Макар че безспорно се усмихваше вежливо, при това подчертано вежливо. Целият му студен, съответстващ на името му облик32, като че ли казваше на двамата досадни руснаци: „Виждате ли, дошъл съм през почивния си ден в бюрото заради вас, така че какво още искате?“
Но всъщност той каза нещо съвсем друго:
— По принцип нашата фирма не разгласява сведения, събрани по поръчка на клиентите. Но този наш клиент умря и към мен се обърна неговата внучка. Както ми обясни тя, вие се занимавате именно с това, което интересуваше мистър Спиър. В крайна сметка обаче дори не това беше причината все пак да ви разкажа нещо. Признавам си честно, че смятах да се срещна с вас и под някакъв благовиден предлог да откажа да ви предоставя информация.
Това строго официално встъпление напълно обясняваше дистанцираната учтивост на Фрост, също както по-нататъшните му думи обясняваха съвсем своевременното решение все пак да говори.
— Но тази сутрин при мен дойде един лустросан тип. Беше от ЦРУ и кой знае защо смяташе, че има право да ми заповядва, на мен, Джон Фрост! — Фрост възмутено си попипа мустаците.
Съвсем очевидно сутрешният тип от ЦРУ беше гола вода като физиономист. Върху човек с такова украшение на лицето нямаше смисъл да се оказва натиск.
— Освен всичко друго — продължи Фрост, — спомням си, че мистър Спиър си имаше причини да се свърже именно с нас, а не с ЦРУ или ФБР. Вие също, надявам се, представлявате не КГБ или както там сега му викат у вас, а органите за прокурорски надзор? Мразя всички тези шпионски агенции. Всичките отдавна са затънали в мръсна политика и от тях смърди. Значи така. В тази папка са събрани копията от документите, разкриващи каналите на постъпленията и прехвърлянето на пари през фонда „Спиър“.
Фрост ласкаво потупа с ръка папката на бюрото.
— От къде най-вече са постъпвали парите? — попитах аз.
Фрост ме разбра и без помощта на Ломанов:
— Частично това са били собствените пари на Кларк. Но най-големите суми са идвали от различни горещи точки на планетата. Напоследък до голяма степен и от вашата страна. Практически всички тези средства са отивали за закупуването на оръжие. При това се забелязва един интересен детайл — търговските операции явно не са провеждани от Кларк заради печалбите. Във всеки случай не само затова. Страхувам се, че тук отново е замесена мръсната и отвратителна политика. А останалите причини трябва да се търсят при вас, в Русия. Също у вас трябва да се търси и причината за гибелта на мистър Спиър.
— Защо смятате така, нали е загинал тук, в Америка?
Уви, този път Джон Фрост не ме разбра. Но Серьожа бързо преведе. Фрост закима с глава, впрочем доста предпазливо, по съвсем разбираеми причини, пряко свързани с растителната покривка на лицето му.
— След смъртта на Семюъл Спиър се постарах да науча това-онова по собствена инициатива. Той е трябвало да се срещне с някакъв руснак, който му обещал да му предостави някакви сведения за Кларк. По този повод си мисля две неща. Може да са ви от полза. Първо, този руснак трябва или да се е познавал със Спиър, или е трябвало да му съобщи нещо, което е накарало Спиър да забрави всякаква предпазливост. Той и без това разбираше, че се е наврял в гнездото на осите от секретните служби, но не искаше да се спре. Ето че го спряха. И второ. Абсолютно съм сигурен, че със смъртта му непосредствено е свързан Кларк. А кой е Кларк — това е голям въпрос. Пожелавам ви да намерите отговора и все пак да останете живи. Мисля, че това е всичко, което мога да ви кажа.
Стиснахме си здраво ръцете и излязохме от бюрото, като така и не разбрахме кой е Смит и съществува ли въобще. Затова пък имахме папката, натъпкана с документи. Естествено щяхме да се оправяме с тях в Москва.
От сградата на Трийсет и трета улица доброволният ни шофьор ни закара до летището „Ла Гуардиа“. Вече се приближавахме до летището, когато ми се стори, че зад нас се мярна вчерашният бял понтиак с негъра на волана. Но може би само ми се беше сторило. Вече нямаше време да се откъсваме от евентуални опашки. Със самолета ще се откъснем, помислих си аз.