Не се качи горе, за да не бие излишно на очи. От опит знаеше, че капандурата към асансьорната шахта и покрива в блоковете като този или изобщо не се заключва, или се заключва с катинар, който може да се отвори направо с нокът. За всеки случай имаше специално джобно ножче, чието острие винаги можеше да използва като шперц.
Доля придаваше голямо значение не само на качеството на основните инструменти, но и на това на второстепенните.
„Да се надяваме, че днес клиентът си нощува вкъщи“ — помисли си Доля, слизайки към метрото.
Отвори ни висок човек със спортен вид, с напълно бяла коса и бели, акуратно подстригани мустаци. Дори в полутъмното антре човек се изненадваше приятно от пръв поглед от уверените маниери и неуловимата му артистичност.
— Здравейте, здравейте — избуча той в отговор на нашите приветствия, — радвам се да ви видя в дома си.
Този човек спокойно можеше да играе князе и графове в най-сериозни филми, без да раздразни и свръхвзискателния зрител.
— Заповядайте от тук, в тази стая. Тук обикновено приемам гостите си, макар че напоследък те са доста малко.
Влязохме в просторния кабинет с висок таван. Три от стените на кабинета бяха заети със стелажи за книги. До прозореца имаше широко бюро, а вляво и вдясно от него — дълбоки кожени кресла.
В тези кресла и ни настани Лев Илич. Той самият седна на високия въртящ се стол зад бюрото, като че ли зае мястото на пълководец, който иска да има възможността да вижда всичко наведнъж.
Виждайки възхитените погледи, които хвърляхме към това изобилие от книги, той обясни:
— Понякога, за да напишеш една книга, трябва да прочетеш поне няколко десетки. Дори стотици. А в последно време правя само това — пиша книга. И все не мога да я завърша. Но все пак не губя надежда.
— А за какво е вашата книга, ако не е тайна? — вежливо се поинтересува прекалено любознателният Ломанов.
— Не е тайна, разбира се. Това ще бъде книга за историята на нашето разузнаване. Доколкото разбрах, в известен смисъл вие също се интересувате от някои аспекти на тази история. Нали така, Александър Борисович? — обърна се той към мен.
Не само ние го разглеждахме, той също ни изучаваше, сондираше ни с поглед — струва ли си да се занимава с нас.
— Да, в известен смисъл — отвърнах аз. — Въпреки че не знам със сигурност дали е свързано с разузнаването, или по-точно ни интересуват конкретни хора. Затова пък знам със сигурност, че Службата за външно разузнаване се интересува прекалено силно от сегашното ни разследване и се опитва да ни, пречи по всякакъв начин. Смятам за свой дълг да предупредя и вас за това. Не бих искал да ви подведа.
— Вече е доста трудно да бъда подведен, младежи — засмя се Бугрицки. — А за интереса на външното разузнаване към вас и аз знам нещо. Направих справки по моите канали. Ако не друго, то поне каналите ми останаха… Значи така. Алексей Сергеевич Зотов ви препоръча най-пламенно. Вярвам му. А и съдейки по лицата ви, наистина може да ви се има доверие. Но в замяна ще поискам едно — пълна откровеност от ваша страна.
С Ломанов се спогледахме и аз казах:
— Да, ще бъдем абсолютно откровени.
— Тогава ми отговорете с всички необходими подробности, защо ви интересуват Норман Кларк, Семьон Филин, а явно и полковник Фотиев?
— Как? И за Фотиев ли знаете? — не успях да сдържа изумлението си. — Когато разговарях със Зотов, аз самият не подозирах за съществуването му.
— Виждате ли, Александър и Сергей… Ще ми позволите ли да ви наричам така?
— Разбира се, разбира се — съгласихме се с Ломанов в хор.
— Та така, след обиска, който направихте на вилата на Филин… Между другото открихте ли подземния проход? — Той ме погледна.
— Ами… — Не че се смутих, но все пак се позапънах. После все пак реших наистина да играя с открити карти. — При официалния обиск проходът не беше открит. Но по-късно аз го намерих.
— Така си и мислех — кимна Бугрицки. — Та след този обиск Филин се направи, че вдига голяма патърдия. Но всъщност си затрая, разбирайки, че хич не му е чиста работата. Можете обаче да не му обръщате внимание, само фамилното му име е такова хищно. По би му подхождало друго, Павлин34 например. Много обича да си вири опашката пред хората. Той е умен аналитик, но в случая е безопасна фигура. И всъщност никога не е бил истински разузнавач. Той изпълняваше, да го кажем така, специални конфиденциални политически мисии. И беше по-скоро нещо като високопоставена пощенска кутия. Или гълъб, щом сме започнали с птичите асоциации. — Лев Илич се усмихна снизходително. — Но неслучайно ви попитах за подземния проход — продължи той. — Филин е пряко свързан с Фотиев, но не само чрез този проход, който може дори да се възприеме като един вид метафора. Образно казано, Фотиев и Филин са като двете страни на Луната. Видимата страна, естествено, е Филин, а невидимата — съответно Фотиев. На тяхната сметка има много сериозни дела, в това число и свързани не само с държавните интереси, но и с личните, меко казано. И единият, и другият имат немалки суми в сметки и дори легализираното в последно време недвижимо имущество зад граница. Тези момчета никога не са забравяли на първо място собствените си кесии. Но ако самият Филин е безобиден, Фотиев е не просто опасен човек. — Бугрицки вдигна пръст и каза подчертано сухо: — Свръхопасен. Ненапразно толкова време оглавява спецотдела, който мина към СВР от бившия КГБ. Този отдел осъществяваше всички операции, които в рамките на международното право се считат не само за незаконни, но и за престъпни. Същият отдел се занимаваше с крупни финансови операции, а също така и с отстраняването на неудобни хора зад граница.