След три години той се оженил за седемнайсетгодишната дъщеря на Зимини — Мария Сергеевна.
След още една година, през седемнадесета, им се родил син, когото кръстили Владимир. През същата година Зимини заминали за Русия, където е извършена революция. Младото семейство Бородкини с детето останало в Америка по съвсем разбираеми семейни причини, а после и по разпореждане на Феликс Едмундович да си стоят там и да се вживяват в американската действителност.
Дзержински поставял основите на грандиозния си план.
Но през 1926 година Дзержински умира.
В ръководството на ВЧК — ОГПУ се формирала друга концепция за разузнавателна дейност, според която основни действащи лица ставали членовете на Коминтерна под ръководството на отдела за разузнаване. Това бил последният изблик на надеждата за скорошна световна революция. Този залог се оказал погрешен. Но много от агентите на Дзержински били измъкнати от вече стоплените места.
Ако това не се беше случило, световната история като цяло можеше да тръгне по съвсем друг път.
Между другото позициите на тези първоагенти били особено силни в Германия. Така че ако не беше това варварско изтръгване на току-що прихваналия се разсад, Хитлер можеше просто да не дойде на власт. Но минало — заминало.
Михаил Бородкин се върнал в Москва в началото на 1927 година заедно с жена си Мария и сина си Владимир. Владимир бил на десет години. Михаил Бородкин помолил за среща със Сталин. Сталин го приел.
След този разговор към Разузнавателното управление на Генералния Щаб на РККА35 се създава специален свръхсекретен отдел, разположен не в Москва, а до село Топли Стан близо до Москва. Михаил Бородкин оглавява този отдел.
Към отдела била открита специална школа за децата на същите тези първоагенти, които след смъртта на Феликс Дзержински са отзовани от различните страни.
От една страна, родителите им вече са били готови на времето да посветят живота си за благото на младата работническо-селска държава. И не е тяхна вината, че се е наложило да играят по-различна роля от тази, която им е била отредена в началото.
От друга страна, децата им или са родени в други страни, или поне са живели там през първите си години, когато се формират привичките, навиците на речта и чертите на характера. Тоест на практика тези деца са чужденци.
Невероятно подозрителният Сталин с възторг посрещнал идеята те да бъдат изпращани за дълги години по месторождението им за изпълнението на разузнавателни функции. Това не са агенти на Коминтерна, а децата на хора, които на практика остават като заложници в страната. Така че Сталин можел да е сигурен до голяма степен, че новите агенти няма да се обърнат срещу него и да започнат двойна игра.
Предполагало се, че тези млади хора, снабдени с правдоподобна легенда, ще започнат просто да живеят и работят в други страни като местни жители и ще се постараят да достигнат максимален успех в живота.
За тази цел те имали всичко — добро образование, много пари, същите тези „брилянти за диктатурата на пролетариата“, за които напоследък се изписаха толкова глупости. А най-важното — успехът им е бил предвиден. Човек, убеден от детските си години, че трябва да стане министър, никога няма да се примири със скромното положение на обикновен банков чиновник. Той ще достигне минимум длъжността на управител на тази банка.
Владимир Бородкин, синът на Михаил Бородкин, естествено бил изпратен в САЩ. Името, под което се е легализирал там, е било известно в целия СССР само на няколко души, сред които не е дори майка му. Известно е, че именно Владимир Бородкин става най-значителният и успешен агент за влияние от целия випуск на школата.
Той няма провали — доказателството за това е фактът, че баща му не е пострадал при нито една от сталинските чистки.
Нещо повече, по време на войната Михаил Бородкин става заместник на началника на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб генерал Голиков. А по-късно, след пенсионирането на Голиков, оглавява ГРУ.
Два пъти героят на Съветския съюз генерал-полковник Михаил Павлович Бородкин умира през 1967 година и е погребан на Новодевичето гробище.
— А жена му? — изскочи с въпрос Ломанов като дяволче от кутийка.