Келнерът, който влизаше в залата с абсолютно неуместната роза в чаша, видя само гърбовете им.
… Седя си в кабинета, прелиствам книгата на Роалд Линч „Парадоксите на Кларк“. Все повече ми се струва, че хитрият мъничък Турецки не се е лъгал относно морските бани. А за такива бани човек трябва да се готви. Прекрасно виждам всички хитрини и шикалкавения на ловкия биограф, но засега не мога да разбера на какво се дължат. Или просто при тях, в Америка, жанрът е такъв…
Днес Верочка вече е с оранжево червило, но надниквайки в кабинета ми, тя казва същото, както и вчера — вика ме Меркулов. Днес май се досещам защо. И за всеки случай взимам със себе си същата тази биография с портрета на жизнерадостно усмихнатия Кларк на гланцовата корица.
Кимам на Валерия Петровна и влизам в кабинета. Меркулов става от бюрото, а аз като играч на покер слагам на масата „Парадоксите на Кларк“.
— Досетлив си — искрено се възхищава Меркулов.
— Това ни крепи — отвръщам скромно.
Нищо не краси така специалния следовател, както скромността.
— Интересно, каква е първата ти версия относно господин Кларк? Само че — пу, — без да мислиш!
Меркулов явно се е сетил за собствените си разсъждения за така наречената „първа версия“, за това, че изтърсеното напосоки най-невероятно предположение понякога внезапно се оказва попадение в единствено вярната точка. Главното е да говориш, без да мислиш. Аз и не мислих:
— Кларк… Кларк е съветски шпионин!
Честна дума, ако стъклата не изхвръкнаха от рамките от смеха ни, това се дължи само на щастливата случайност. От нелепостта на моята „първа версия“ Меркулов се просълзи.
— Добре, посмяхме се, стига толкова. — Той избърса очите си с опакото на дланта. — Слушай, Саша. Акциите ти се покачват просто пред очите ми. Този път за теб се е сетил вече не заместник-министърът, а самият президент. Наистина, не ти е пращал много поздрави. Освен нашия и.д.12 да си го е запазил за себе си.
— Целият съм в слух, Константин Дмитриевич.
Меркулов сложи пред себе си тънка гланцова папчица с гриф „Президент на Руската федерация“. Забелязах, че Костя съвсем е посивял и изглежда уморен. Като че ли пикникът ни отново се отлага за неопределено време.
— Общо взето, нещата стоят така. Президентът чрез нашия и.д. генерален прокурор възлага именно на теб делото на Кларк. То е доста тъмно, трябва да ти кажа. Даже ми се струва, че щяха да го прекратят, но се намесиха някои допълнителни обстоятелства.
В кабинета влезе Валерия Петровна с традиционния чай и топли кифлички в чинийка.
— От новата сладкарница на „Петровка“, по австралийска рецепта — гордо каза Валерия Петрова, като че ли се радваше за Австралия.
Днес тя изглеждаше малко над четиридесетте. Значи времето се променя.
Меркулов отпи от чая и продължи:
— Работата е там, че в момента в Москва в Института по руски език на стаж е някоя си Баби Спиър, внучка на бившия американски посланик, умрял наскоро в САЩ. Чрез сегашния посланик тя се е обърнала непосредствено към президента на Русия с личната молба за разследване на обстоятелствата около смъртта на Норман Кларк, личен приятел на дядо й и един от попечителите на фонда „Семюъл Спиър“. Тя смята, че смъртта на Кларк и смъртта на Семюъл Спиър в резултат на автомобилна катастрофа са свързани помежду си. — Меркулов си допи чая, без да се докосне до кифличките. — Нещо повече, тя твърди, че с работите на фонда, с които в последно време са се разпореждали Кларк и втората жена, по-точно вдовицата на Спиър, Рути Спиър, нещо явно не е чисто. — Костя се поусмихна, демек — досега, Турецки, се занимавахме само със стерилни дела, а сега — гледай ти! Не е чисто!
— Освен всичко друго изчезнала е принадлежащата на Кларк колекция картини на руски художници авангардисти, която смятал да дари на открития неотдавна музей на частните колекции. Колекцията се е намирала в московския апартамент на Кларк на „Плотников“. Такива ми ти работи — философски завърши Меркулов.
Взех папката и биографията на Кларк и се оттеглих. Грязнов и Ломанов сигурно вече са се появили.
По сиянието на очите на Верочка човек и без да е детектив, би се сетил, че Ломанов си е на мястото.
Така си и знаех! Седи си и играе шах с компютъра, а рошавият риж Грязнов е здраво за компютъра. Побеждава дружбата — при появата на страховития началник стажантът прекъсва партията.