— Имам грижата. Както знаеш, не си забравям обещанията. Предлагам ти не по-лош вариант. Ще се изкъпеш в морето, ако успееш, разбира се…
— Къде и кога?
— В Севастопол. Днес.
— Смятахме да ходим там следващата седмица. Защо е това бързане?
— Бързането се обяснява с две обективни причини — отмерено, като на първокласник, ми обясни Меркулов. — Първо, обадиха ми се от администрацията на президента. Оказва се, не са забравили за възложената ни задача. Карат ни да бързаме. Втората причина е още по-обективна. Тежко е ранен лейтенант Сотников, командирът на катера, който е открил яхтата на Кларк. В Севастопол нещо става около този случай. Току-виж, ако изпуснем момента, ни остане възможност да разговаряме само с чайките. Твоят Ломанов вече е на път за прокуратурата, той ще вземе командировъчните…
— В рубли или в купони15?
— В рубли, в рубли, там ще ги смениш и веднага ще станеш милионер. Внимавай. Животът на милионерите е тежък и опасен. Ломанов през вас ли да мине, или ще се срещнете на летището?
— А кога заминаваме?
— Има полет в тринайсет и десет.
— Серьожа като дойде, да ми се обади веднага. Има някои допълнителни обстоятелства.
— От женски пол, надявам се? — подсмихна се Меркулов, доволен от прокурорската си проницателност.
— Тъй вярно, ваше превъзходителство. — Тракнах несъществуващите токове на пантофите си и се изпънах.
— Какво превъзходителство съм аз? — заскромничи Костя.
— Че как? Не преувеличавам. Нали сега възраждаме старите руски гербове и знамена. Чух, че скоро пак ще въведат таблицата на чиновете. Ти ще си някъде на ниво таен съветник, не по-малко, а към него нисшестоящите чинове са длъжни да се обръщат само с превъзходителство.
— Добре, обръщай се — любезно ми разреши Меркулов.
Марина дойде облечена като за поход — светли протрити дънки с басмена кръпка на лявото коляно, синя тениска с малко зелено крокодилче на гърдите и кожена раница на едното рамо.
— Паспортът ти с тебе ли е? — поинтересувах се вместо поздрав и я мляснах по твърдата буза.
— Защо, да не смяташ да ме поканиш в брачното по пътя? — със забележителна непосредственост отвърна тя на въпроса ми с въпрос.
Е, нормална женска реакция — простичко, с вкус и ненатрапчиво. Надявах се, че се шегува.
Тя като че ли прочете мислите ми и добави:
— Шегувам се, шегувам се…
— Ако говорим сериозно, има възможност да се изкъпем в морето. За целта ти трябват само паспорт, бански и два-три свободни дни.
— Паспортът винаги е в мен, банският днес също, а свободно време имам колкото искаш! — Тя грееше като дете, което вземат на вечерна прожекция, с лимонада, пасти и филм за възрастни за капак.
Точно в този момент се обади Ломанов.
— Серьожа, звънни на летището и запази три билета. Да, за мен, за теб и за… Как ти е фамилията? — прошепнах на Марина, затискайки слушалката с ръка.
— Волкова Марина Генадиевна…
— … И за Волкова Марина Генадиевна. Да, да, това е новата ни сътрудничка. Съдебен лекар. — С удоволствие гледах издълженото лице на Марина. Най-после успях да я смутя поне малко.
— Разбрах — отвърна съобразителният Серьожа. — Среща пред гишето за регистрация на полетите.
Втора част
Изчезналият дневник
1.
Севастополски хроники
30 юли 1994, денят и вечерта
Добре, че успях да се обадя на Люба от Внуково — в Симферопол ни посрещна Лушников и, естествено, веднага ни завъртя, замота ни главите. За нас му бе съобщил с телефонограма Меркулов.