Двамата с Лушников излязохме от болницата и силно тряснахме вратата. Онези моментално се втренчиха в нас. Тръгнах бързо напред, към тях. Лушников — като че ли настрани. Двамата веднага се направиха, че си говорят помежду си. Ускорих крачка.
Приближих се плътно до този, който пушеше, и с периферното си зрение видях, че на Саня му остават три-четири крачки до колата. Блъснах с гърди пушача.
— Защо пушиш тука бе?! — изсъсках със страховита физиономия.
Онзи се опита да отстъпи, но аз така си бях сложил крака, че той бе принуден да се долепи до колата. В този момент стиснах между показалеца и средния си пръст дългия му нос, който все едно беше специално приспособен за този похват, известен сред народа с името „слива“. Защото върхът на стиснатия нос става кръгъл и син като гореупоменатия плод.
— Слушай, мършо — ласкаво се обърнах към „сливата“, — като не можеш да следиш някого, кажи на началниците си да те направят шофьор на лайновозка, иначе ще свършиш зле.
В това време Лушников надничаше в купето през отворения прозорец и мило се усмихваше на шофьора:
— Недейте, момчета, а? — Той беше самата доброжелателност.
Ако нямаха нищо общо със случая или поне бяха малко по-смели, едно малко сбиване нямаше да ни се размине. Но работата със сигурност не им беше чиста, защото те изтърпяха всичко и реагираха съвсем адекватно на молбата ни да се разкарат. И мирно.
Не им е лесно в днешно време на специалните служби с кадрите. От къде бяха изровили такива сукалчета? Сто процента са провеждали особено щателна операция по набиране на сътрудници. В кръжоците по шев и кройка.
Както се бяхме разбрали, взехме Ломанов пред паметника на загиналите кораби и всички заедно отидохме да обядваме в едно малко ресторантче на брега, наречено „Лъвът“. Имаше се предвид или Лев Толстой, някога воювал в тези краища, или просто царят на животните. Лушников обеща страшна рибена чорба.
Сигурно отстрани сме приличали на известната картина „Военният съвет във Фили“20. Наистина, след като изслушахме отчета на Ломанов, обсъдихме плана на „военните“ действия.
Ломанов се беше срещнал с Галя, приятелката на убития Сотников, и с мичман Петренко. Сотников беше ходил точно с тях в „Марс“ онази вечер.
Ломанов открил Галя на работното й място. Приемала поръчки в Дома на услугите. Сутринта нямало клиенти, така че могли да си поговорят спокойно. Галя се оказала миловидна, склонна към напълняване блондинка, нелишена от известно обаяние. Говорела с украински, по-точно южноруски акцент, смекчавайки съгласните и някак припряно. Отпечатъкът на нещастието леко замъглявал сините й очи, но природната жизнерадост й позволявала да се държи достатъчно непринудено.
Не могла да съобщи нищо ново освен казаното на Лушников, което той от своя страна ни беше разказал. Само описала по-подробно лейтенанта, с когото Сотников излязъл от кафенето.
„Среден на ръст, строен такъв, скулест, тъмносиви или кафяви очи. Не много къса, но грижливо подстригана коса, също тъмна. Особени белези? Ами такава една издадена челюст като на Висоцки. Не го чух какво каза на Володя, но лицето на Володя веднага стана… Не, не злобно, а строго може би…“ — Серьожа много добре копираше речта на Галя.
При думите за издадената челюст двамата с Марина се спогледахме. Взех от присъстващите дума да мълчат и им разказах за „Вася от урологията“. Изглежда, че лейтенантът от кафенето и този „Вася“ са едно и също лице.
Мичмана Петренко Ломанов хванал буквално докато си опаковал багажа. След един час трябвало да замине в командировка в Курск за попълнения. Всеки момент започвал новият набор.
„Нашите матросчета от катера всичките до един ги пратиха на север. Родният двеста седемдесет и пети го изтеглиха на брега. Онази яхта с мъртъвците ни донесе нещастие. И по Вовка, сигурен съм, заради нея стреляха. Той, глупакът, ходеше навсякъде и се хвалеше, че е видял кой знае какво! А какво е видял? Нищо не е видял! Там нямаше никого… От спецслужбите напоследък го викаха по сто пъти на ден. От Москва идваха някакви типове. Абе майната им на всички, мен не ме е страх от никой. Къде могат да пратят мичман Петренко? В Северния флот? И там ще се оправя. А виж, Вовка напразно се раздрънка. На някого тая яхта явно много му пречеше. А аз какво? Аз си седях на собствената палуба, никъде не съм се бутал. Няма и да се бутам.“
Военният съвет в севастополските Фили постанови: Лушников отива при спецслужбите на Украйна, тоест при полковник Иванов. Турецки се среща с кагебистите от щаба на ЧФ, господата Непейвода и Улянов, а Марина и Ломанов се къпят в Черно море до безсъзнание.
20
Картина от А. Д. Кившенко, изобразяваща Военния съвет в подмосковското село Фили под председателството на Кутузов, на който се взима решение Москва да бъде отстъпена без бой — Б.пр.