Така… Това вече не го очаквах! В моя кабинет разсъбличаха жена…
При това двама — Ломанов и Грязнов, при всичките си недостатъци все пак хора възпитани. Бяха я разсъблекли почти напълно. Само тънките дантелени бикини още се държаха на бедрата й…
Единственото, което поне донякъде оправдаваше колегите ми, беше това, че жената губеше. Не само това, беше съвсем съгласна да залага подробностите от тоалета си вместо пари.
Играеха покер.
— Какво сте направили с горката жена? — възмутих се аз.
— Обиждаш ни, господин началник, тя сама поиска — без сянка смущение заяви Слава Грязнов. И добави: — Тя като ни сваляше саката и часовниците, нещо нямаше кой да ни защити от нейния произвол. А когато ние почнахме да печелим, веднага се намериха адвокати един след друг. Хуманисти, разбираш ли. Ту Верочка се хвана да защитава съратницата си по полов признак, ту, разбирате ли, лично блюстителят на закона господин Турецки цъфна.
— Добре, добре, стига си мърморил, ами по-добре изключи компютъра. Че ако мине някой — срамота, с какво се занимаваме в работното си време.
Ломанов със съжаление изключи компютърния си стрийп покер. По лицето на Грязнов известно време останаха следите на неравна борба във вид на пламенни погледи, хвърляни от време на време към потъмнелия екран.
— А сега, Слава, докладвай какво си научил, докато ние се излежавахме по севастополските плажове.
— Да, добре ви е на вас. Море, жени. Истински. А Грязнов остава да търчи по Москва в жегата и да съблича компютърни мадами…
— Стига, Слава, стига самосъжаление. Дай по въпроса, както е казвал Мопасан.
— Значи, с две думи. — Грязнов стана почти сериозен. Той окончателно обърна гръб на компютъра. По този начин се обърна с лице към Турецки и съответно с гръб към гората. — По отпечатъка от пръст, намерен върху телефона на убитата балерина, успяхме вече да изясним някои работи. Поискахме централната картотека. Поровихме се и открихме собственика на пръста. Попадал е само един път в обсега на интересите ни като заподозрян в убийство. Нещата стоят така. — Грязнов се намести по-удобно върху стола. Вече бе съвсем сериозен. — Леонид Волобуев е минавал при нас като заподозрян в убийството на гражданина Сергей Петрович Сеничкин в град Владимир. Този Сеничкин се е връщал вкъщи след работа. Когато влязъл в безистена на съседния до неговия блок, някой го нападнал. Ударили го по главата с нещо тежко. Самата травма не е била смъртоносна, но е станало на глухо място и късно. Освен това е било и много студено! Както се казва. Мраз войвода отгоре обхожда сам своите земи22.
Днес Валерия Петровна изглеждаше на трийсет и седем години. Хубаво време с променлива облачност, отбелязах си по навик.
— Заповядайте, Александър Борисович, при Константин Дмитриевич няма никой.
— А той поне там ли е? — пошегувах се неловко.
Тя се усмихна, явно шегата и хареса.
— Привет на курортистите! — Костя направи съответното движение с ръка, като че ли посрещаше на летището чуждестранен гост. — Как беше почивката?
— Ето, изложил съм всичко в официален рапорт. — Подадох му бумагите.
Той им хвърли един поглед и ги остави настрана.
— Добре де, а няма ли да ми разкажеш с две думи?
— Ще ти разкажа точно с две думи. Всички мълчат като морски риби, а един майор от специалния отдел ме посъветва да търся уликите в Москва. Доколкото разбрах, всички материали от яхтата на Кларк са прибрани от момчетата от външното разузнаване.
— В Москва, в Москва, в Москва… — замислено проточи Меркулов и си помислих, че Костя тази година май така и няма да успее да излезе в отпуска.
Както всъщност и миналата. И това не минава безнаказано — Костя имаше уморен вид. Но познавах невероятното му умение в случай на необходимост или опасност мигновено и дейно да мобилизира всички сили на организма. Тогава от човек, който няколко години не си е почивал, той като с махването на опитен вълшебник можеше моментално да се превърне в бодър и внимателен оперативник.
— Да, в Москва — продължих кратката си реч, — те, струва ми се, спират с всички сили достъпа до каквато и да е информация. Освен това имам чувството, че пак те имат пръст и в двете севастополски убийства, тоест това на Сотников и на някой си „Вася“. Виж колко мило и домашно излиза — отначало Вася убива Сотников от втория път, после премахват Вася от първия. И май нашите, а не украинците.