— Правилно, чичо Стьопа. Всичко е както трябва. Да се учат глупаците. Имам предвид себе си, естествено. — Кимнах потиснато и веднага съжалих за това толкова несвоевременно действие.
По пътя за Москва, решавайки, че всички действени събития вече са зад гърба ни, чичо Стьопа все пак не се удържа и ми разказа виц от неизтощимия си запас.
— Чуваш ли, Саш? Бабата пита — кой счупи прозореца? Внучката казва — мама. Но татко е виновен, клекна, когато чинията летеше към главата му. Чуваш ли, Саш, клекнал!
— Е, и аз ще гледам да клекна следващия път.
Това май беше най-ценният съвет за целия ден — клякай, Турецки, когато към главата ти лети чиния.
И вече чак пред нас внезапно се сетих коя беше дамата пред ресторанта на Дома на литераторите. Старицата Дудина, съжителката на колекционера Кулчински! При това лично.
Не успях да се сетя веднага, защото на официалните ни срещи Дудина изглеждаше наистина като старица, само не беше успяла да си промени очите. В ресторанта тя се беше превърнала ако не в млада жена, то поне със сигурност не в старица. Такава една изнежена зряла хубавица на постбалзакова възраст.
Брей какви метаморфози! Току-виж ме праснали с още нещо, кой знае какво ще си спомня! Цялата прокуратура няма да се оправи.
5.
Денят на убиеца
2 август 1994 година
— Добро утро, Александър Борисович. — Както винаги, Верочка вече си е на мястото.
Понякога ми се струва, че тя по принцип си нощува в прокуратурата. Колкото и рано да дойда, тя вече е тук.
— Добро утро, Верочка! Ломанов, разбира се, още го няма?
Верочка се усмихна.
— Той току-що се обади. Но не от къщи, а от библиотеката. Каза, че заради него са променили летния режим на работа на библиотеката на зимен.
— Добре би било и заради мен да променят поне нещо — казах аз и влязох в кабинета си.
Там вече телефонът се скъсваше да звъни. Само дето не подскачаше от нетърпение, заливайки се в механичните си трели. Кой можеше да бъде, толкова делови, толкова настойчив, пък и толкова рано?
Оказа се Рути Спиър. Машинално опипах главата си, която още ме болеше.
— Господин Турецки! Надявам се, че не е прекалено рано? Много се извинявам, че не можах да се срещна вчера с вас. За днес по което време ви е удобно.
Много интересно какво имаше предвид — да си избера по кое време да ме удрят по главата ли?
— По-удобно ми е вечерта. Осем-девет часа, ако не ви е прекалено късно.
— Прекрасно. Ще ви чакам в апартамента си точно по това време. Този път няма да има никой. Само Семьон Филин, с когото прекрасно се познавате. Гласът ви е уморен — добави тя съчувствено.
— Главата ме боли. След вчера — прямо и открито отвърнах аз. Все пак съм честно момче. Просто и без всякакви там двусмислици.
— Знаете ли, сигурно чистият въздух ви действа така. Когато след града прекарам дори няколко часа на вилата, също ме наболява главата. Аспиринът помага, опитахте ли аспирин?
— Непременно ще опитам. Следващия път.
— Все пак се пазете. — Гласът на Рути беше пределно искрен и също толкова сладък. Като натурален елден мед. Или по-скоро липов. Липов и в пряк, и в преносен смисъл23.
— Непременно — също така искрено обещах аз.
Удивително трогателна загриженост. Първо те удрят по главата, после те съветват да взимаш аспирин. Какво пък, във всеки случай ми даде да разбера, че не само се досеща, но и със сигурност знае за неканеното ми посещение на вилата на Филин.
Е, а винаги ще се намерят желаещи да ударят някого по главата. Особено такъв доверчив и простодушен клиент като специалния следовател. Това ще да е бил някой от охраната на Филиновата вила, изпълняващ ролята на градинар.
Добре, и това ще им го припомня, въпреки че не съм злопаметен. Но не безкрайно, все пак и моето ангелско търпение си има граници.
— Верочка!
Тя веднага се появи в кабинета, като че ли само чакаше да я извикам.
— Намерете ми, моля ви, списъка на картините, изчезнали от колекцията на Кулчински. Доколкото си спомням, там трябваше да има и фотографии.
Всичко се случва, помислих си.
Верочка ми донесе дебела папка с лентичка, кокетно завързана на панделка. Задълбочих се в изучаването на колекцията. В списъка нямаше нито една работа на Кандински. Но какъв изкуствовед съм аз? Затова реших да прегледам всички снимки. Веднага оставих настрана фотографиите на скулптури, статуетки и всякакъв друг антиквариат. Затова пък честно и внимателно прегледах всички снимки на картини до една.