Той рязко излезе от състоянието си подобно на транс и шепотът му внезапно се стегна от гняв.
— Само дето те измислиха тази глупава история, така че никой не разбра какво точно се е случило.
— И това те подлуди, нали? — каза Моли със съчувствие.
— Всички трябваше да узнаят.
— Така че ти реши да си сигурен, че това никога няма да се повтори, нали? — каза Моли.
— Точно така.
— Били и Питър щяха ли да кажат какво става при епископа? — попита тя.
— Били и Питър! Глупости. — Тонът му стана подигравателен. — Те щяха да продължават да го правят, докато той си намереше нови момчета за олтара, което скоро щеше да стане, понеже те всъщност бяха прекалено стари. Вече си беше набелязал ново момиче. Те щяха да мълчат. Или още по-лошо, този наркоман Алекс. Робин, момчето чудо, глупости, малкият педераст щеше да е следващият, ако Сани не беше забъркал тази ужасна каша.
— И Аарон пак иска да говори за това и това беше причината да се появиш за първи път, нали?
— Той щеше да те зареже завинаги, докторе. Също както с Ребека. Никога няма да си признае това.
— Защо не? — попита Вейл.
— Защото му харесваше. Знаеше, че е лошо, но му харесваше. Добро или лошо, на него дяволски му харесваше.
— Ти появявал ли си се, когато е правел любов с Ребека?
— Нямах такъв късмет. Това му замайваше главата, но той се справяше сам. Затова няма да проговори. — Той неочаквано смени темата. — Старият Клерънс Дероу2 тук винаги ли ще ни тормози?
— Ще се чувстваш ли по-удобно, ако Мартин си отиде?
— По-удобно… глупости. На това легло? По дяволите, нямам нищо против да е тук. Във всеки случай той ще види касетката — нали, Клерънс?
— Не, докато не ми позволиш — каза Вейл. — Касетката е поверителна информация между теб и доктор Ерингтън.
— Тогава защо си гледал първата касетка?
— Трябваше да ми обясни за теб. Чувстваш ли се засегнат, че съм я гледал?
— Не-е. Каква е разликата, по дяволите? Имаш ли някакви въпроси, Клерънс?
— Наричай ме Мартин. Или Марти.
— Никакво чувство за хумор, а?
— Разбира се, че да. Разкажи ми една шега и ще се засмея.
Рой се изкикоти.
— Всичко е наред, Марти. Не се стягай.
— Имам един въпрос.
— Давай.
— Какво стана с Били и Питър?
Рой се засмя тържествено.
— Господи, ти направо прескачаш главното събитие, така ли?
— Предполагам, че ще ни кажеш, когато решиш.
— Не съм им направил нищо. Само ги оставих там. Никой няма да ги намери още седмица-две.
— Как така?
— Мястото е затворено. Винаги е затворено до късно през април. Дори надзирателят го няма. — Той се обърна върху леглото и ги погледна. — Знаете ли какво? Нали не си мислите, че съм го направил аз. На една миля след крайпътния ресторант, до езерото. Когато ги намерите, върнете се тук и ще си поговорим повече.
— Как сте отишли там? — бързо понита Вейл.
— Собственост на църквата. Оставиха ни да го ползваме през цялото време. Това е всичко. Лека нощ, лека нощ.
Той затвори очи и тялото му изведнъж клюмна. Момент по-късно очите му се раздвижиха и се отвориха. Той полежа за момент, гледайки в тавана и после каза:
— Да, мадам. Знам този цитат. Беше един от любимите ми. Той е от „Аленият знак“.
— Много добре, Аарон.
27.
Градчето Бърджис се намираше на четирийсет и пет мили северозападно от града, един старомоден курорт до езерото, който беше оживен през месеците от май до ноември, а после, през зимните месеци, се превръщаше в тихо, мързеливо селце. Четирите му хотела и три къщи за даване под наем бяха затворени от декември до ранния април, с изключение на някое случайно парти. Макар и уединен в границите на главния град, Бърджис обръщаше много малко внимание на окръжната политика, беше си създал свои собствени правила и разчиташе на трима градски съветници и един кмет-скъперник да поддържат автономията му. Това беше една чиста, незастроена община, чиято ексцентрична, неопределена архитектура допринасяше за чара й и чиито двайсет и пет хиляди жители бяха радикално независими, политически консервативни, клюкари по природа и се чувстваха уютно в горната средна класа благодарение на разрастващия се туризъм, който осигуряваше достатъчно сезонни приходи, за да поддържа през цялата година града в благополучие и доволство.