Выбрать главу

Стана, за да изпие чаша вода, и ме попита дали искам и аз.

— Да, благодаря.

Бях доволна, че сме приключили с тази тема.

23 май

Обичам срамежливото му отношение, след като сме се любили. Винаги съм го възприемала като неговия начин да ми покаже, че ме харесва. Често разкрива пред мен територии, където никой друг мъж не ме е водил, кара ме да си играя на ръба на своите граници, показва ми ги и ми помага да ги докосна с ръка. Преди да се разделим, винаги ме връща обратно в познатите ми места чрез милувки, прегръдки и нежни целувки. Харесвам до полуда усещането, когато целува клепачите ми, когато ме държи за ръка и пръстите ни се единяват като зъбчетата на цип. Струва ми се, че ако светът се сгромоляса изведнъж, аз ще оцелея.

28 май

Препрочетох думи, които съм написала преди повече от година. Бях ги чула от устата на млада жена и много ме бяха подразнили. Бях добавила резки коментари. Момичето беше приятелка на Федерика, която не познавах и която един ден обядва с нас. Защитаваше идеята, че може да срещнеш някой мъж, да създадеш връзка, да отидеш да живееш с него, да се омъжиш и даже да си родиш дете, убедена, че това е мъжът на живота ти. Добре сте заедно, обичате се, мили сте един към друг. Живеете така години наред: семейство сте. Един ден обаче погледът на някой непознат те приковава към стената. Един човек те докосва едва-едва и неочаквано, за миг, те обладава чувство, което не си изпитвала никога през живота си. Емоция, която те изважда от равновесие, по-могъща от убежденията ти и от ценностите, в които вярваш — същите, дето си поддържала и в чието име винаги си се борила. Чувстваш се гола и целият свят, който си градила така старателно и внимателно, може да се сгромоляса като пясъчен замък. Този поглед те помита, преди да успееш да се защитиш с обичайните рационални мисли: „Ако ме привлича друг мъж, това означава, че вече не обичам своя, вместо да му изневеря, по-добре да се разделим и да бъда с другия, никога не бих могла да го предам така…“.

Всички знаят, че може да се случи, и много се ужасяват от това. Ето защо решават да се омъжат: за да намалят този страх. Сватбата е обещание, обещай ми, че ще ме обичаш вечно. Понякога не ти достигат време и сили за вземане на решение и тогава избираш да се пуснеш по течението. А другият не може да ти се гневи, защото знае, че е можело да се случи и на него, и фактът, че не е станало, не го прави по-добър човек. Когато си с някого, няма как да искаш да ти гарантира вярност, понеже не е възможно да го изискваш и от самия себе си. Любовта е риск, който човек поема. Затова истинската любов е за смелите.

Помня, че не казах нищо по време на този обяд, въпреки че думите й наистина ме подразниха. Струваше ми се, че това е начин за оправдаване на някои постъпки, ако не желаеш да поемеш отговорността за тях. Винаги съм вярвала, че щом една връзка е силна, почтена и дълбока, никой ураган не може да я отнесе. Днес вече не знам дали мисля както тогава, не съумявам да си изградя ясно мнение по въпроса. Ако ние с Паоло се бяхме обичали истински, ако между нас съществуваше действителна интимност, смелостта да се приближим един към друг, може би никога нямаше да вляза в онзи апартамент. Вероятно прилича донякъде на приказката за вълка и трите прасенца: важно е колко силно духа той, но е важно също така как си изградил къщата си.

Единственото сигурно нещо е, че сега не осъждам толкова строго действията на останалите.

31 май

Какво ли би ми се случило, ако тази врата изведнъж спре да се отваря за мен? Дали ще открия други стълби, които така силно да разтуптяват сърцето ми? Новата жена, която съм сега, ще остане ли затворена вътре, или ще бъде прокудена навън?

Може би ще ми остане само утехата да търся убежище сред страниците на този дневник. Кой знае дали най-накрая няма да подиря тук своето спасение?

Това са въпроси, на които само времето може да отговори. Сега съм принудена да живея, за останалото се налага да чакам.

3 юни

Днес ходих при козметичката си. Убеди ме да си направя масаж. Имах време, а тя — свободно място. Затворих очи, отпуснах се, започнах да си мисля, че ръцете са неговите, и ме обхвана възбуда. Не смятам, че момичето забеляза. След като приключи, преди да излезе, ми каза: