— О, небеса… О, да му се не види… — Куки дори остави чашата си. После я взе и пак подхвана: — Какво се случи?
— Ооо! — проточи напевно Амбър и доприпка при мен, за да ме разгледа по-отблизо. Огромните й сини очи се разшириха, докато изучаваше бузата и челюстта ми. Приличаше на безкрила фея и във всяко нейно движение личеше грациозност. Имаше дълга черна коса, стелеща се на оплетени къдрици по гърба й, а устничките й изписваха формата на лък.
Засмях се на съсредоточената й от любопитство физиономия със сключени вежди.
— Ти не трябваше ли да си на училище? — попитах я.
— Майката на Фиона ще ме вземе тази сутрин. Ще ходим на посещение в зоологическата градина и майката на Фиона каза на господин Гонсалес, че ще ни заведе направо там. Боли ли те?
— Да.
— Ти отвърна ли на удара?
— Не. Бях в безсъзнание.
— Не може да бъде!
— Може.
Куки отмести дъщеря си и също се зае да оглежда челюстта ми.
— Прегледа ли те някой?
— Да, един готин блондин, който ми се пулеше от ъгъла на бара.
Амбър се изкиска.
— За лекар питам — сви устни Куки.
— Не, но един оплешивяващ и все пак секси фелдшер каза, че ще ми мине.
— Той пък да не е специалист?
— Да, по флиртуване.
Амбър отново се изкиска. Обичах този звук, беше като камбанки, полюшвани от ветрец.
Куки й отправи строг майчински поглед, после пак се обърна към мен. Беше от жените, твърде едри, за да се вместят в стандартните размери дрехи, направени като за барбита и ненавиждаше производителите им. Веднъж се наложи да я разубеждавам да не взриви фирма за облекло със стандартни размери. Но иначе притежаваше естествена хубост. Имаше черна ситно къдрава коса, дълга до под раменете, която добавяше уместен щрих към репутацията й на вещица. Не че беше такава, но се развеселявах от погледите, хвърляни крадешком към нея.
— Кафето тръгна ли вече?
Куки се предаде и провери кафеварката.
— Ама не, това си е живо изтезание. Като китайско водно мъчение6, само че по-безчовечно.
— Мама е в тежка фаза. Снощи ни свърши кафето.
— Олеле! — възкликнах и се ухилих на Куки.
Тя седна до мен на барплота, а Амбър се залови да преравя шкафовете ми за ванилови вафли.
— Забравих да ти кажа — рече Куки. — Амбър иска баща ти да купи машина за терияки7, та да може да пее на самотниците в бара.
— Добра певица съм, мамо. — Само дванайсетгодишна може да изрече думата „мамо“ така, че да звучи като богохулство.
Наведох се съм Куки.
— Тя знае ли, че се казва „караоке“?
— Не — пошепна Куки.
— Ще й кажеш ли?
— Няма, така е по-забавно.
Засмях се, после си спомних, че Куки имаше записан час за лекар предишния ден.
— Как мина прегледът? Откриха ли ти умствени заболявания, за които трябва да знам?
— Не, но възродиха уважението ми към овлажняващото желе.
— Фиона дойде! — извика Амбър, като затвори рязко клетъчния си телефон и изтича навън. После се втурна обратно, целуна майка си по бузата, целуна и мен по бузата — здравата — и отново хукна през вратата.
Куки я изпрати с поглед.
— Като дрогиран ураган е.
— Мислила ли си за валериан? — попитах я.
— За нея или за мен? — Куки се засмя и тръгна към кафеварката. — Първата чаша е за мен.
— Че кога не е била? Какво каза лекарят?
Куки не обича да говори за това, но преди време се беше борила с рак на гърдата и ракът за малко не беше надвил.
— Знам ли — сви рамене тя. — Праща ме при друг лекар, нещо като гуру в медицинската общност.
— Сериозно? Как се казва?
— Доктор… Дявол го взел, забравих.
— А, този ли — усмихнах се аз. — И какво, добър ли е?
— Така се говори. Изобретил някакви вътрешни органи ли, що ли…
— Е, това си е плюс.
Тя наля кафе в две чаши и отново се настани до мен.
— Не, добре съм. — Разбърка захар и сметана в кафето си. — Мисля, че лекарят ми просто иска да се застрахова срещу повторение на историята.
— Предпазлив е — казах и също взех да си разбърквам кафето. — Харесвам това у хората, особено у онези, които имат власт над живота и смъртта.
— Само не искам да се тревожиш. От години не съм се чувствала така добре. Мисля, че ти ми даваш енергия. — Тя ми намигна иззад чашата си.
6
Популярното име на метод за мъчение, при което вода бавно капе върху челото на човек. Твърди се, че докарва жертвата до лудост. — Бел.ред.
7
Японска кулинарна техника, при която храните се задушават или пекат, след като са мариновани със сладък соев сос. — Бел.прев.