Но засега сте само вие двамата, Майката Изповедник и нейният магьосник. Ако, разбира се, приемате. — Той огледа лицата им едно след друго. — Съгласни ли сте?
Магда се усмихна, когато с Мерит се спогледаха.
Без да откъсва поглед от очите й, Мерит заяви:
— Аз, магьосникът Мерит, приемам и обещавам винаги да пазя Магда, Майката Изповедник.
Без да откъсва поглед от очите му, Магда заяви:
— А аз, Магда, Майката Изповедник, винаги ще стоя до своя магьосник Мерит.
Хората в стаята избухнаха в радостни възгласи.
Докато се радваха на новината, Мерит склони глава към Магда.
— Изглеждаш зашеметяващо, Майко Изповедник.
Магда я боляха бузите от безкрайната усмивка, която не можеше да овладее.
— А, забравих да ти кажа за косата ти — продължи той съзаклятнически.
Тя приглади коса и издърпа бялото Цвете на изповедта, подаръкът й от Баракус, което пазеше в сребърната кутийка със сувенири. Тя завъртя нежното растение между пръстите си, замислена за пътя, по който бе поела.
— Какво за косата ми?
— Не можеш да я режеш.
Магда се направи, че му се цупи.
— Мога, ако искам.
— Всъщност не, не можеш.
— Какви ги говориш?
Той се приближи още към нея, изглеждаше малко виновен.
— Силата не позволява на Изповедника да реже косата си.
Магда бе истински озадачена.
— Не ми позволява? Какви ги говориш наистина?
— Дължината на косата обозначава статута й в Средната земя. Ти си Майката Изповедник. Да си отрежеш косата би означавало да загубиш авторитета си в очите на мнозина, затова магията на Изповедническата сила няма да ти го позволи.
— Няма да ми го позволи — повтори тя с равен тон.
— Точно така, няма да ти го позволи.
— Ами ако искам да си подстрижа връхчетата?
— Някой друг ще трябва да го направи.
Магда изненадано вдигна вежда.
— Трогателно, нали?
— Може да бъде, когато става дума за особеностите на силата. Тя изисква ти да си уважавана.
Мерит сви рамене.
— Просто те предупреждавам.
Магда се усмихна и се сгуши под силното му рамо.
— Благодаря ти за предупреждението.
Мерит се ухили и я прегърна.
— За нищо. — Той посочи растението. — Това Цветето на изповедта от сребърната ти кутия за спомени ли е?
Магда потвърди.
— Исках днес да го нося. Баракус се пожертва, за да може бъдещето ни да се развие така. Той даде живота си, за да имаме всички ние шанса да сме днес тук. Мисля че би бил доволен.
— И аз така мисля — отвърна Мерит.
Магда завъртя нежно бялото цвете между палеца и показалеца си, гледаше го как се върти и си мислеше за всичко, което я накара да стане Майката Изповедник.
Докато цветето се въртеше между пръстите й, изсветля и стана прозрачно. Тя виждаше през него.
И после внезапно изчезна.
Нямаше го. Просто се изпари.
— Видя ли? — попита Магда изненадана.
— Разбира се.
Тя се вгледа в красивото лице на Мерит.
— Какво би могло да означава според теб?
— Мисля, че означава онова, което ти решиш да означава.
Магда погледна за момент пръстите си, в които вече нямаше нищо.
— Всичко — промълви накрая тя. — Означава всичко.