Магда преглътна. В главата й непрекъснато се въртеше тази сцена. Преди тя да се завърне в Кулата, хората вече се бяха погрижили тялото на Първия магьосник да бъде откарано в запечатан ковчег.
Онази сутрин, броени часове след като Магда узна за смъртта на съпруга си, резбованият кленов ковчег с тленните му останки бе положен на погребална клада на вала извън анклава на Първия магьосник. Ковчегът беше затворен и Магда не можа да зърне лицето му за последен път. Не помоли да го отворят. Знаеше защо са запечатали ковчега.
Кладата горя почти цял ден, докато хиляди хора тържествено стояха и наблюдаваха притихнали как пламъците поглъщат любимия им водач, който за мнозина от тях бе и последна надежда.
Вместо да отговори на пошлия въпрос, Магда смени темата.
— Мога ли да попитам по каква работа сте тук, обвинителю Лотаин?
— Ако не възразявате, лейди Сеарус, въпросите ще задавам аз.
Тонът му беше толкова остър, че тя се сепна.
Видял изписаното на лицето й удивление, той й се усмихна искрено и за кратко.
— Не исках да смущавам траура ви, но нали разбирате, сега, когато войната се е превърнала в заплаха за самото ни съществуване, има някои въпроси от изключително значение за всички нас и се опасявам, че съм принуден да ви ги задам. Това имах предвид.
Магда не беше в настроение да отговаря на въпроси. Вълнуваше я собствен изключително важен въпрос. Но познаваше този мъж достатъчно добре, за да е наясно, че той няма да я остави да си върши работата, преди да е приключил със своята.
Значи не й оставаше друг избор, освен да отговори на въпросите му.
Трета глава
МАГДА ПРИГЛАДИ РОКЛЯТА СИ отпред, докато обмисляше какво да му отговори.
— И кои по-точно въпроси от изключително значение имате предвид?
Лотаин рязко вдигна пръст към кепенците.
— Като начало почервеняването на луната. — Той се отдалечи няколко крачки, после се обърна и я погледна. — След като не успях да проникна в Храма на ветровете, други, чиито сили би трябвало да са доста по-подходящи от моите за това конкретно начинание, също предприеха пътуването. Никой от тях не се завърна.
Магда не разбираше накъде бие той.
— Бяха все добри мъже, талантливи, ценни мъже. Загубата е огромна.
Лотаин бавно се върна при Магда. Черните му очи се плъзнаха по предметите на масата, както лешояд оглежда кости за остатъци месо. Той повдигна един тефтер, за да види какво е написано на гръбчето му, после отново се обърна към Магда.
— Вашият съпруг избра тези мъже.
— Бяха доброволци.
Той се усмихна вежливо.
— Разбира се. Исках да кажа, че съпругът ви избра измежду група доброволци мъжете, които трябваше да отидат до Храма и в крайна сметка да посрещнат смъртта си.
— Съпругът ми беше Първият магьосник. — Челото й се напрегна. — Според вас кой друг би могъл да избере хора за толкова опасна мисия? Съветът? Вие?
— Не, не, разбира се, че не. — Той махна с ръка, сякаш да се защити. — Със сигурност е било отговорност на Първия магьосник Баракус да избере мъжете, които да отидат.
— Тогава какво намеквате?
Той й се усмихна снизходително. Усмихваха се устните му, но не и очите.
— Мисълта ми е — каза накрая Лотаин, — че той избра мъже, които се провалиха.
Магда го зашлеви през лицето с всичка сила. Шестимата членове на Съвета си поеха рязко дъх и отстъпиха назад. Вероятно ръката я заболя повече, отколкото него лицето, но не я интересуваше. Звукът от плесницата увисна във въздуха за миг, преди да утихне.
Лотаин отвърна на шамара с вежливо кимване с глава.
— Моля, приемете извинението ми, ако думите ми са прозвучали като обвинение.
— А какво бяха, ако не обвинение?
— Просто се опитвам да разбера истината.
— Истината ли? Истината е — просъска тя, — че докато ти беше в Подземния свят и се опитваше да проникнеш в Храма на ветровете, луната ставаше все по-червена с всяка изминала нощ — почервеняваше като предупреждение, най-сериозното възможно предупреждение, което би могъл да отправи Храмът, за надвиснала страшна беда.
Той я прекъсна, като махна с ръка.
— Повторяемата поява на червена луна вероятно се дължи на щетите, нанесени от хората върху Храма.
— И когато се върна, след като се провали и не успя да поправиш тези щети, Първият магьосник понесе ужасната отговорност да избере доброволец, който да откликне на призива на Храма, изпращан всяка нощ с появата на червената луна. И когато първият „доброволец“ не се върна, Първият магьосник трябваше да изпрати втори, по-опитен маг, а когато и той не се върна, Баракус понесе мрачния дълг да избере друг, още по-опитен, а всички те бяха негови приятели и близки сподвижници.