— Обяд? — Тя се ухили и енергично закима с глава. — Добре, Зед. А накъде си се запътил?
Зед приглади робата си.
— Да видя Ейди.
Чейс повдигна вежда.
— Да поотмориш малко, а? — ухили се той.
Зед не можа да сдържи усмивката си.
— Така е, а освен това трябва да я заведа в Ейдиндрил, в Магьосническата кула. Имаме доста за четене.
— Че защо ти е да я водиш в Ейдиндрил, в Магьосническата кула, да четете?
Зед погледна косо граничния надзирател.
— Защото тя знае за отвъдния свят повече от всеки друг измежду живите.