Другият обожател на Дейзи се появи няколко месеца след Джо. Дойде като наемател в къщата, където живееше тя. Казваше се Дабстър и беше философ. Макар и млад, успехът му се виждаше отдалеч като етикети върху обиколил света куфар. От справочници и енциклопедии бе насъбрал всевъзможни знания, но разумът явно го беше подминал и го бе оставил да киха и кашля, без дори да му позволи да види табелата с номера на автомобила му. Той можеше да ви каже точното съдържание на вода в граха и телешкото, както и полезните им свойства; кой е най-късият стих в Библията; количеството пирони, необходими за заковаване на 256 керемиди при положение, че са наредени с по четири пръста открита част; населението на Канаки, щата Илиноис; теориите на Спиноза; името на втория прислужник на МакКей Тумбли; дължината на тунела Хусак; най-подходящото време да се сложи квачка на полог; заплатата на пощенския куриер между Дрифтуд и Ред Банк фърнис, щата Пенсилвания, както и броя на костите в предна котешка лапа.
За Дабстър бремето на знанията не представляваше пречка. Статистиката за него беше като стръкчето магданоз, с което гарнираше гощавката от светски разговор, за да ви я поднесе, ако реши, че ще е по вкуса ви. Служеше си с нея и за да спечели преднина в надпреварата за храна в пансиона. Изстрелвайки към вас залп от цифри, свързани с теглото на една трета линеен метър железен винкел с размери тринайсет на седем сантиметра, както и средногодишните валежи във форт Снелинг, щата Минесота, той набождаше на вилицата си най-хубавото парче пиле в блюдото, докато вие напразно се опитвате да съберете достатъчно сили, за да го попитате немощно защо кокошката пресича пътя.
Въоръжен с подобен род ярки знания, допълнително надарен с приличен външен вид — с напомадена коса и фасон, достоен за всяко конте, излязло да се поперчи из градския център — в негово лице Джо, собственикът на лилипутското магазинче, изглежда бе намерил достоен противник за острието на камата си. Той обаче не носеше кама. Пък и да носеше, в магазинчето му едва ли щеше да се намери място да я извади.
Един съботен следобед към четири часа Дейзи и господин Дабстър се спряха пред будката на Джо. На главата на Дабстър се мъдреше цилиндър, а Дейзи, като всяка жена, не би допуснала цилиндърът да бъде прибран в кутията преди Джо да го е видял. Претекст за посещението беше парче ананасова дъвка. Джо я подаде през отвора на магазинчето. При вида на цилиндъра той не пребледня, нито пък изгуби ума и дума.
— Господин Дабстър ще ме заведе да видя гледката от върха на сградата — поясни Дейзи, след като беше запознала двамата си обожатели. — Никога не съм се качвала на небостъргач. Горе навярно е страшно хубаво и забавно.
— Хм! — отвърна Джо.
— Панорамата — поде господин Дабстър, — откриваща се пред погледа от върха на високото здание, е не само величествена, но и много поучителна. Госпожица Дейзи я очаква несъмнено голямо удоволствие.
— Горе е доста ветровито, както и тук — отбеляза Джо. — Облякла ли си се достатъчно топло, Дейзи?
— Разбира се! Добре съм подплатена — отвърна Дейзи, усмихвайки се свенливо в отговор на начумерения му поглед. — Приличаш на мумия в ковчег, Джо. Да не си получил пакетче фъстъци или ябълка? Магазинчето ти направо ще се пръсне от стока.
Дейзи се разсмя на любимата си шега, а от немай-къде Джо отвърна на смеха й.
— Търговската ви площ е малко ограничена, господин ъъ… — отбеляза Дабстър, — в сравнение с размерите на сградата. Доколкото знам, размерите на страничната стена са 100 на 30 метра. При това положение, площта, която вие заемате спрямо стената, би била колкото половината Белучистан, сравнен с територията на Съединените щати на изток от Скалистите планини, ако добавим още Онтарио и Белгия.
— Наистина ли, приятелю? — весело рече Джо. — Ти си бил голям майстор с цифрите! Я ми кажи, според теб, колко квадратни килограма балирано сено може да изяде едно магаре, при условие, че престане да реве в продължение на минута и пет осми?
Няколко минути по-късно Дейзи и господин Дабстър излязоха от асансьора на най-горния етаж на небостъргача. Изкачиха се по къса, стръмна стълба и ето че излязоха на покрива. Дабстър я поведе към парапета, за да види черните точици, които шаваха долу по улицата.