Густав Льобон
Психология на тълпите
Най-ужасната катастрофа, която може да постигне един народ, е той да изгуби своята национална душа.
На Т. Рибо,
директор на „Философско списание“, професор по психология в Колеж дьо Франс, член на Академията — с дълбоко уважение
Предговор от автора1
Сборът от общи черти на характера, наложени от средата и наследствеността на всички индивиди от даден народ, съставлява душата на този народ.
Тези характерни черти са много трайни, тъй като са потомствени, когато обаче, под различни влияния, определен брой хора се окажат събрани заедно в даден момент, наблюдението доказва, че към наследствените им характери се добавя цяла поредица от нови характери, понякога доста различни от тези на рода.
Техният сбор образува една колективна душа — могъща, но нетрайна.
Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак, никога толкова важна, колкото днес. Неосъзнатото им действие, подчинено на съзнателната дейност на отделните хора, е една от характеристиките на настоящата епоха.
Увод
Ерата на тълпите
Големите сътресения, които предшестват промените в цивилизацията, на пръв поглед сякаш са предопределени от значителни политически преобразувания: нашествия на народи или сваляне на династии. И все пак един внимателен анализ на тези събития зад видимите причини най-често разкрива като реална причина наличието на дълбока промяна в мисленето на народите. Истинските исторически сътресения не са тези, които ни стряскат с измеренията и силата си. Единствените важни промени, на които се дължи обновяването на цивилизациите, се извършват в мненията, възгледите и вярванията. Паметните събития са видимият ефект от невидимите изменения на човешките чувства. Ако се проявяват рядко, то е, защото наследственият фонд на чувствата на даден род съставлява неговия най-траен елемент.
Днешната епоха е един от критичните моменти на промяна на човешката мисъл.
Тази промяна се осъществява благодарение на два основни фактора. Първият е разрушаването на религиозните, политическите и социалните възгледи, от които произтичат всички елементи на нашата цивилизация. Вторият фактор е създаването на изцяло променени условия за съществуване и мислене, дължащи се на съвременните научни и технически открития.
Макар и разклатени, идеите на миналото все още запазват голямата си сила, а тези, които трябва да ги заменят, едва се очертават; ето защо съвременната епоха е период на преход и анархия.
Едва ли е подходящо да се гадае днес какво може да произлезе един ден от такъв неминуемо малко хаотичен период. Върху какви фундаментални идеи ще се изграждат утрешните общества? Все още не знаем. Още отсега обаче можем да предвидим, че в организирането си те ще трябва да се съобразяват с една нова сила, с един най-нов господар на съвременността: мощта на тълпите. Върху развалините на толкова идеи, смятани някога за верни и мъртви днес, на толкова управления, разрушени едно след друго от революциите, единствено тази мощ се е въздигнала и изглежда призвана скоро да претопи всички други сили. Докато овехтелите ни разбирания се разклащат и изчезват, а старите опори на обществата последователно се сгромолясват, действието на тълпите е едничката сила, която нищо не заплашва и чийто престиж расте непрекъснато. Епохата, в която навлизаме, ще бъде действително ерата на тълпите.
Само допреди столетие основни фактори на събитията бяха традиционната политика на държавите и съперничествата на князете. Мнението на тълпите най-често беше без значение. Днес политическите традиции, личните склонности на владетелите, ежбите им значат малко. Определящ е гласът на тълпите. Той диктува на кралете какво да правят.
Съдбините на нациите вече се решават не на княжеските съвети, а в душата на тълпите.
Издигането на народните класи до политическия живот, постепенното им превръщане в ръководни класи е една от най-изпъкващите характеристики на нашата преходна епоха. Това издигане всъщност не е белязано от всеобщото гласуване, чието влияние за дълго време бе толкова слабо и с доста проста насоченост в началото. Мощта на тълпите се роди първо от разпространението на някои бавно проникващи в умовете идеи, а след това — чрез постепенното обединяване на индивидите, довеждащо до реализирането на теоретични дотогава концепции. Обединяването позволи на тълпите да си изградят ако не много правилни, то поне доста устойчиви представи за собствените си интереси, както и да осъзнаят силата си. Те образуват синдикати, пред които всички власти капитулират, трудови борси, чиято цел, въпреки икономическите закони, е управлението на условията за работа и за заплащане. Изпращат в ръководните събрания представители, лишени от всякаква инициатива и независимост и сведени най-често до положение на говорители на избралите ги комитети.
1
Нищо в този труд, чието първо издание се появи през 1895 г., не е променено. Изложените тук идеи, които тогава изглеждаха доста парадоксални, днес звучат класически. „Психология на тълпите“ беше преведена на много езици: английски, немски, испански, руски, шведски, чешки, полски, турски, арабски, японски и т.н.