Днешните изисквания на тълпите стават все по-ясни и стремежът им е да разрушават открай докрай обществото такова, каквото е, за да го доведат до онзи примитивен комунизъм, който е бил нормалното състояние на всички човешки групи преди зората на цивилизацията. Съкращаване на работното време, експроприация на мините, жп линиите, заводите и земята, поравно разпределение на продуктите, премахване на висшите класи в полза на народните класи и т.н. Такива са техните искания.
Трудно поддаващи се на разсъждение, тълпите, напротив, са много податливи на действие. Те добиват огромна сила благодарение на сегашното устройство. Догмите, чието зараждане наблюдаваме, не след дълго ще притежават мощта на старите догми, тоест тираничната и властна сила, предпазваща от спорове. Божественото право на тълпите замества божественото право на кралете.
Модните сред нашата буржоазия писатели, които най-добре представят малко ограничените й идеи, малко тесногръдите й виждания, малко повърхностния й скептицизъм, понякога крайния й егоизъм, се ужасяват от новата сила, която расте пред очите им, и с цел да превъзмогнат безпорядъка в духовете призовават отчаяно моралните сили на църквата, толкова омразни им в миналото. Те говорят за банкрута на науката и ни призовават към поуките на доказаните истини. Само че тези новопокръстени забравят, че ако милостта наистина ги е докоснала, то тя не би могла да въздейства по същия начин върху недотам загрижени за тревогите на отвъдното души. Днес тълпите вече не искат божества, които бившите им господари са отхвърлили вчера и за чието събаряне са помогнали. Реките не се връщат към изворите си.
Науката не е банкрутирала и с нищо не допринася за съвременната духовна безпътица, както и за надигащата се в нея нова сила. Науката ни обеща истината или поне познанието на отношенията, достъпни за нашия ум; тя никога не ни е обещавала нито мир, нито щастие. По господарски безразлична към чувствата ни, тя не чува жалбите ни и нищо не би могло да върне обратно илюзиите, прогонени от нея.
Всеобщи симптоми показват при всички нации бързо растящата сила на тълпите. Каквото и да произлезе от това, ще трябва да го преживеем. Обвиненията са празни думи. Възходът на тълпите може би ще отбележи един от последните етапи на западните цивилизации, едно връщане към онези периоди на тъмната анархия, предшестващи разцъфтяването на новите общества. Но как да го предотвратим?
Досега най-определената роля на тълпите се е състояла в пълното разрушаване на остарели цивилизации. Историята учи, че в момента, в който моралните сили, заздравяващи едно общество, престанат да действат, окончателното разпадане е дело на онези безсъзнателни и груби множества, справедливо определяни като варварски. Цивилизациите са били създавани и ръководени досега от една малка интелектуална аристокрация и никога от тълпите. Силата на последните им стига само да рушат. Вземат ли връх, стига се до безредие. Понятието „цивилизация“ включва ясни правила, дисциплина, преход от инстинктивното към рационалното, предвиждане на бъдещето, висока степен на културата — все условия, абсолютно недостъпни за тълпите, оставени на самите себе си. Единствено чрез разрушителната си мощ те действат като онези микроби, ускоряващи разложението на омаломощените тела или на труповете. Щом постройката на една цивилизация е проядена, тълпите предизвикват срутването й. Тогава проличава тяхната роля. За миг сляпата сила на числото се превръща в единствена философия на историята.
Това ли ще е съдбата и на нашата цивилизация? Можем да се боим, но все още не знаем.
Нека се примирим с мисълта за господството на тълпите, след като непредвидливи ръце премахнаха една след друга всички прегради, които можеха да ги възпрат.
Ние познаваме твърде слабо тези тълпи, за които започна толкова да се говори. Живели далеч от тях, професионалните психолози винаги са ги пренебрегвали и ако са се занимавали с тях, то е било само от гледна точка на възможните престъпления на тълпите. Безспорно съществуват престъпни тълпи, но има също така и добродетелни тълпи, героични тълпи и още много други. Престъпленията на тълпите са само един частен случай на психологията им и не биха подпомогнали познаването на душевността им повече от това — да се познава душевността на отделен човек единствено чрез описание на пороците му.