— Но в такъв случай съвсем няма да зная какво има в хартията.
— Просто трябва да ми вярвате! Тук има впрочем няколко атома на Демокрит, излязоха малко големи, искам да ви ги подаря. Пресъздадохме и някои модерни атоми, но с тях не може да се похвалим. Какво смятате, че е тази малка вселена in nuce1? Изглежда миловидна между ореховите черупки, нали? Само дето вътре е малко тъмно! Именно това е една монада на Лайбниц2, а те, както се знае, нямат прозорци. В тази стъкленица има една рядкост, която обаче мога да ви оставя малко по-евтино; това е частица от чистия разум на Кант3.
— Но той изглежда сив.
— Да, той малко се позамърси през последните сто години. Ала вие можете да го популяризирате и тогава той пак ще стане като нов. А сега най-важното!
Той върна част от предметите в ковчежето; при това на философа му направиха впечатление няколко причудливо оформени вързопчета.
— А какви са тези чудновати наденички тук? — полюбопитствува той.
— Това са образци от различните видове пространства с положителна и отрицателна мярка за закръгление в три, четири, пет и n измерения. Плаща се според размерите, метърът еди-колко си. Ще ви оставя тук няколко късчета.
— Ами там стрелата и роговият гребен?
— Това са заделени редки екземпляри за витрината. Стрелата е известната елеатска стрела, която „по време на полет е в застой“4, а гребенът е от прочутата костенурка, която Ахил не могъл да настигне. Сега обаче внимавайте, тук е единствено достойната, крайна цел на психотомията.
Той постави пред философа три съда. Първият бе прозрачно стъклено ковчеже, подредено като изящна кукленска стаичка, в която се разхождаше цяла компания от малки, загърнати в леки воали фигурки, подобни на самодиви. Шулце веднага разпозна в тях категориите на разума по приликата с категорията на отрицанието, която вече бе изпила значителна част от мастилницата му.
— Човек изобщо не може да предположи — сподели той, — че тъкмо разсъдъчните понятия, които се считат за най-суховатото нещо на света, имат такъв прелестен вид.
— Да, странно е — потвърди психотомът, — но то се обяснява с чистото, философско потекло, без смешения, докато другите състояния на съзнанието, чувства и тям подобни, произтичат от обикновения живот. И след това помислете за женските характери, които са залегнали още в наименованията: количественост, действителност, отрицание, причинност и т.н.5 Ето една лупа, разгледайте по-отблизо отрицанието. Приятно Създание, само че не се погажда с другите. Сега може да се купи евтино, защото е със силно подронен авторитет. Как смятате, колко ще ми плати правителството, ако отнема на членовете на опозицията категорията на отрицанието, така както постъпих с вас? Виждате ли тук блестящата в пъстроцветни багри госпожица как се обръща на всички страни? Това е лимитацията6. Тя прави така, че едно нещо да не е нито едното, нито другото, нито черно, нито бяло, нито да, нито не; много се търси при избори. Ето тук виждате категорията на възможността, много търсена от теолозите, и нейната близначка — невъзможността, която е особено популярна сред юридическите защитници. Но ето че идваме сега до чувствата. — Той отвори една кутия, пълна с тъмни, слузести топчета.
— Та това е хайвер — учуди се Шулце.
— Така изглежда, но това са препарирани чувства и настроения. Погледнете ли по-отблизо, ще разпознаете във всяко от тези мехурчета нещо като физиономия. Естествено, те са, тъй да се каже, низшите организми на психичния живот, но тъкмо затова представляват и обширната основа на човешкото съществуване. Всички те са гладки и хлъзгави, защото неустойчиво се плъзгат едно през друго. Мислите, че държите в ръцете си радостта, а ако погледнете добре, то е ядът. Впрочем те са номерирани — ето списъка, — тъй като от тях има прекалено много. Не ги продавам поотделно, защото се запазват само вкупом; никой не би взел болката, унинието, страха, мъката, глада, неприветливостта. Ала времето напредва. Затова не искам да ви задържам повече с чертите на характера, днес те никъде не се срещат в чист вид. Обаче това непременно трябва да видите, това са идеалите.
— Идеалите ли? Та това са течности; бих сметнал съдържанието на тези шишенца за ликьор.
— Да, натопени са в спирт, в противен случай ще се разпаднат. Погледнете ли срещу светлината, ще забележите слабо проблясващи ефирни създания да възхождат и да слизат. Тук, в тази червеникава съдинка, е свободата. Имам само този малък образец, защото в цяла Европа не можах да намеря повече от нея. Ето я човечността. Тя е по-евтина, но се търси само още от Дружествата за закрила на животните. Това пък е безсмъртието, от него още нищо не съм продал, защото то сега се постига изкуствено. А сега, скъпи докторе, останете си със здраве! Искам да ви оставя тези три неща. Разгледайте ги подробно, но внимателно — категориите, настроенията и идеалите. Храна не им е необходима; ако категориите станат прекалено неспокойни, сложете ги върху един от ръкописите си, за да ги поуморите малко с глад. А ето ви още нещо в добавка.
2
Немският философ Лайбниц (1646—1716) определя първичния съставен елемент на битието като монада. Б.пр.
3
Алюзия за философския труд на Кант „Критика на чистия разум“ от критическия му период след 1770 г. Б.пр.
4
Елеа — в древността град в Долна Италия, седалище на философска школа, основана през 540 г. пр.н.е. Елеатската стрела е един от парадоксите на Зенон. Тъй като пространството може да се раздели на безкрайно много точки и една пусната стрела се намира в даден момент в определена точка от пространството, то стрелата не би могла да прелети до следващата точка, защото между тези две точки в пространството има още безкрайно много други такива точки и т.н., в които стрелата в крайна сметка би трябвало постоянно да се намира в застой. Б.пр.