Но ако в тази момент се вслушате внимателно вътре в себе си, ако веднага отворите сърцето си, ще чуете ехото на велик призив. Призивът е отправен точно към вас.
Призивът на вселената към децата й гласи: „Елате и станете част от това.“
„Но с мен няма никой. Сам съм. Какво мога да направя?“, може да й отговорите.
Сам? Има хиляди, ако не и милиони от нас, които носят вода и секат дърва, подчинявайки се на своя вътрешен призив. Ще ни видиш навсякъде, ако отвориш очи. Чувствай се поканен да се присъединиш и ще откриеш много приятели и задружност. Не е необходимо да ставаш член на организация, да приемаш някаква религия, просто следвай сърцето си и прави добро. Това е достатъчно. Без да бързаш, стъпка по стъпка, това е всичко, което се изисква.
Сърцето се отваря бавно и сладостно като красиво цвете, подаващо главица от стегната, твърда пъпка. Листче по листче, докато не разцъфне в целия си разкош. Същото става с нас. Правете това, което сърцето ви подсказва. Следвайте сърцето си. Доверете му се. Оставете се да ви води. Нека да разцъфне. Ще останете изумени от резултата.
Понякога, когато правя услуга, това е един вид акт на благоговение. Потъвам във възторг и благоговение пред Великата Мистерия, в която живея. Не помагам на никого. Докосвам се до Благословения. „Защото когато бях гладен, вие ме нахранихте. Когато бях жаден, вие ми дадохте да пия, бях болен, а вие се грижихте за мен, бях в затвора, а вие ме посещавахте.“ Те се учудват, „Господи, кога си бил гладен, а ние сме те нахранили, кога си бил жаден, а ние сме ти дали да пиеш, кога си бил болен, а ние сме се грижили за теб, кога си бил в затвора, а ние сме те посещавали?“ А Той отговаря, „Това, което сте направили дори и за един от братята си, все едно сте направили за мен.“
Това се превръща в реалност за нас, не просто в духовен принцип. Всички и всичко става проявление на Великия. Всеки жест на внимание и доброта се превръща в молитва и почитание. А в очите на братята и сестрите си ние виждаме безсмъртния пламък на самата вечност.
Когато работя, аз се опитвам да не завися от резултатите. Дарявам плодовете от труда си на Великата. Мистерия. Колкото и добра работа да съм свършил, не искам и да претендирам за похвала или полза. Заставам встрани с мисълта, че съм само служител, който се подчинява на своя господар. Воин в служба на своя цар. Каквото и да правя, дарявам всичко на Мистерията и съм спокоен.
Отдаването на плодовете от делата ми по този начин премахва възможността за разочарование или неудовлетвореност. Понякога може да се обезкуражим или разочароваме, когато нещата не се променят или не отговарят на представата ни. Ако е така, значи сме се ангажирали твърде много. Останете неподвижни. Запазете пълно спокойствие. Действа сила, отвъд която всеки от нас може да разбира.
Когато се стремя към нещо, се чувствам напрегнат, не в настроение. Когато оставя нещата да се развиват от само себе си, правя това, за което съм призван, не се опитвам да променям нищо, чувствам се вдъхновен, свободен, жив. Понякога усещам призив да действам. Понякога не. Това са фактите. Не мога да нося всички кръстове. Не съм дошъл да спасявам света и да решавам всички социални проблеми. Достатъчно е да спася себе си и може би да направя една чаша хубав, топъл чай за братята и сестрите, си по пътя. Всичко останало би било глупаво и самонадеяно. Слушам, подчинявам се и след това се дръпвам от пътя.
Не се отказвам от действието. Прегръщам го и то жадно, ако съм призован за това. Но отричам стремлението. Ще направя всичко по силите си и след това вселената ще се погрижи за останалото. Защото ако трябва да си кажем истината, аз сам нищо не мога да направя, освен ако Великата Мистерия не действа чрез мен. А колкото по-отворен ставам за това, толкова повече тя преминава през мен и аз съм благословен.
Нека ви призная, че понякога, докато работя, понятието „аз“ изчезва напълно и остава само „тя“. Тези мигове са много специални. И тогава забелязвам, че тя не се стреми, не се тревожи, не се притеснява за резултатите, не се величае, не прави планове, и въпреки това благославя, обича и подхранва така съвършено. Колко лесно работи чрез мен, когато отсъствам. И ето отново се появявам аз с моите планове, грижи, добри намерения, обаче се улавям, отстъпвам отново и се разсмивам от сърце. Иска ми се да напиша стихотворение.