Имаше само едно нещо, което не беше наред. Мисълта да вървя с тия крака по неравния терен беше повече, отколкото можех да понеса.
Влязох и погледнах екрана й. На него нямаше никаква картина. Вероятно графиня Крек беше загубила представа за времето в онази килия и беше заспала.
Но тогава ме обхвана тревога. Ами ако докато ме няма, тя успее да се измъкне: връщам се в базата и виждам, че ме очаква, готова да ме размаже на земята.
Взех една граната с отровен газ. Затътрих се към двора. Стъпалата ми бяха в ужасно състояние. Мислех, че няма да успея да се изкача по хълма.
Ахмед стоеше в една кола и си говореше с Терс. Махнах с ръка и Ахмед се приближи.
— Слушай, Ахмед — казах аз. — Там на хълма има една сива скала. Точно зад нея ще намериш една дупка. Направил я е един язовец и ми пречи да спя. Ето ти една граната. Дръпваш й халката и я пускаш вътре. Ще ми направиш ли тази услуга?
— Разбира се — отвърна той. Взе я и хукна.
Отдалечих се по двора, за да мога да наблюдавам.
Ахмед излезе на шосето и заприпка нагоре по хълма. Стигна до сивата скала и я посочи, като гледаше към мен. Кимнах.
Видях го как дърпа халката.
Пресегна се напред, пусна гранатата с отровен газ в дупката и побягна настрани.
Незабавно избухна експлозия. Във въздуха се вдигна бяла пара.
Ахмед се върна долу.
— Благодаря ти — казах сърдечно.
Върнах се в тайната си стая.
Екранът й беше празен.
Изчаках да се появи тръпка на екзалтация. Не се появи.
Казах на глас, високо:
— ГРАФИНЬО КРЕК, ТИ СИ МЪРТВА!
Захвърлих екрана в стаята. Счупи се. Най-сетне бях свършил с това. Погледнах парченцата стъкло, разпръснати по целия под. Отидох и стъпих върху спикъра.
Стъпалото ме заболя.
Разтърси ме яростна вълна. Даже в смъртта си графинята беше способна да ме нарани!
Настъпих по-силно.
Заболя ме още повече.
Скочих върху него с двата крака!
Разбрах, че съм започнал да крещя.
Няма да я бъде тая. Аз бях победителят, нали така?
Открих, че кашлям и че гърлото ми гори. И тази няма да я бъде. ТЯ беше обгазената, а не аз!
Внимателно се взех в ръце. Трябваше да направя нещо, за да спра да мисля за това.
Имаше за какво друго да мисля и без това. С нея беше свършено!
Започнах да чертая по-нататъшните си планове. Щяхме да вземем от Кънектикът диамантите и разни други неща. След това щяхме да прелетим до Очокийчокий във Флорида и да взривим завода за спори. След това щяхме да отидем в Детройт и да затрием „Крайстър“. А след това щяхме да взривим Емпайър Стейт Билдинг високо в небето.
Тогава щях да се свържа с Пийкснууп в Агенцията за национална сигурност, за да ме свърже с Бери или Роксентър, да им кажа, че човекът с горивото и всичките му постижения вече не представляват заплаха за тях и да се върна в лоното на милостта им. А най-накрая можех да кажа на Черната челюст да скъса ипотеката.
След това щях да се върна у дома прославен и да управлявам от върха като шеф на Апарата.
Поуспокоен, слязох до склада в хангара, за да взема оръжия и експлозиви. Имах намерение да завърша последните си дни на Земята с едно голямо БУМ!