Път към възмездието [bg]

Какво ще се случи, ако някой човек повярва (даже само за момент), че той не е просто купчина химикали?

О, да, веднага след това хората ще могат да стават причина за явленията! Вече няма да се допитват до мнението на психиатри! Ще повярват, че биха могли сами да вземат решенията си! На властите ще им се отнемат правителствените облаги и те ще трябва да си търсят работа като всички останали! Хората няма повече да четат вестниците на Мадисън!

Те ще разберат, че всичко е било един грандиозен гешефт.

О, Боже, това е опасно!

Обяви ги за побъркани! Стъпчи ги! Разбий ги! Убий ги! Избий ги до един! УБИЙ! УБИЙ!! УБИЙ!!!

Бре! Ето на.

Чувствам се по-добре.

Докъде бях стигнал?

А, да, спомних си. Казвах Ви колко съм нормален, защото научих от един авторитет по психиатрия, че съм само купчина химикали и че не нося отговорност за нищо лошо, което ми се случва.

В крайна сметка Адора Пинч Бей беше тази, която ми доведе лесбийките, за да ги преориентирам чрез, сексуалните си изпълнения. Една от тях си спомням по-ясно от останалите — Тийни Хопър, онзи петнайсетгодишен демон с дъвка за балончета в уста, с нейните доставки на плочи с нео-пънк-рок с наркотици. Дето винаги искаше да се правят снимки. И винаги ми предлагаше разни наркотици. „Вземи Инки, дръпни си от това“ — ми казваше тя. Какво Можех да направя аз?

Успя дори да ме накара да й дам 5000 долара, за да може да ходи на уроци при някаква уличница от Хонконг. Бях готов да платя каквато и да било цена, само и само да се махне от живота ми.

В края на краищата моята цел беше да унищожа Крек и Хелър, за да потекат Роксентъровите наркотици към Волтар, така че Ломбар Хист да може да победи Империята и изтреби цялата онази паплач! Това е здравомислие, нали така?

Трябваше само да изнамеря начин да го направя.

Благодарение на аудио-оптичните устройства, които бях имплантирал в черепите на Хелър и Крек, знаех за всичко, което те виждаха и чуваха. Не ми беше леко, когато гледах как Крек купува яхтата „Златен залез“ за сметка на моята кредитна карта „Скуийза“. Тя отплува с яхтата някъде навътре в Атлантика, а после на практика остави Хелър като заложник на борда й, сам, с изключение на капитан Битс и неговия екипаж.

И какво направи Крек? Нещо безобидно, като да научи онзи свой котарак Мистър Калико на някой нов трик? Не! Гледах на екрана си как тя тръгна по следите на онези три бедни, невинни момичета — Мейзи Спред, Туутс Суич и Долорес Пубиано де Копула. Като използваше театралните си умения, Крек се дегизира и успя да вземе адреса на апартамента им, след което се захвана с осъществяването на убийството им! О, какво чудовище! Всичко, което бедните момичета направиха бе, че излъгаха в съда, а после и пред пресата, която публикува историята, за Хелър по такъв начин, че интересуващите се от съдбата на нацията умове да й повярват. Какво му е логото на това?

Когато видях, че Крек е по петите им, бързо осведомих правната кантора „Дингълинг, Чейс и Амбо“, така че опърпаният мъж в опърпаното палто да може да й представи документите за задържане и тя да бъде сложена под ключ. Амбо постави в бойна готовност въоръжената охрана от „Орлово око“, като им даде заповед да стрелят по нея без предупреждение, тъй като имаше награда от 5000 долара за главата й жива или мъртва.

Помислих си, че мога да се отпусна, защото имах още един коз: доктор Фийтъс П. Кроуб.

Като целолог Кроуб притежаваше способността да създава всяко чудовище, което човек може да си представи, какъвто и да било хибрид от човек и звяр, а докато си беше още на Волтар, се беше забавлявал с идеята да промени клетъчната структура на Хелър.

Кроуб, освен това, придоби още една способност след пристигането си на Земята: той попи най-доброто от теорията на психиатрията и се ползваше с много добро име в „Белвю“. Понеже той също бе съоръжен с аудио й оптични устройства, аз можех да следя как напредва в качеството си на истински образец за специалист по теорията „човекът е от кал“.

Но онова, което ме тревожеше най-много, беше Крек. Придърпах екрана й по-близо, за да разбера къде се намира тя.

Всичко, от което се нуждаех, бяха координатите й, и тя щеше да бъде мъртва.