Откакто се бяха върнали от острова, младата жена бе някак напрегната, сякаш не бе на себе си, ала в този миг, помисли си Дризт, тя изглеждаше просто унила.
— А сега накъде? — попита Дюдермонт.
— У дома — обади се Робилард. — Отиваме си право у дома. Нямаме провизии, а и още не сме поправили всички повреди, които бурята ни нанесе при Скалите на чайката.
— А след това? — настоя капитанът, гледайки Дризт в очите.
Елфът се почувства поласкан, че Дюдермонт се допитва до него, ала не отвърна нищо.
— „Онзи, който мрази го с изгарящ плам“, така каза вещицата — продължи капитанът, когато видя, че няма да получи отговор. — Кой ли може да е това?
— Ентрери! — отсече Кати-Бри. — Артемис Ентрери, убиец от земите на юг.
— Същият, когото преследвахте чак до Калимпорт? — спомни си Дюдермонт.
— Той като че ли не иска да ни остави на мира — обясни младата жена. — Мрази Дризт повече от…
— Не! — поклати глава скиталецът и прокара пръсти през гъстата си, бяла коса. — Този път не е той.
Дризт познаваше и разбираше Артемис Ентрери добре, дори прекалено добре. Наистина, убиецът го мразеше, или поне някога го бе мразил, ала всъщност враждата им не бе породена от някаква основателна причина, а се дължеше най-вече на сляпа гордост, на отчаяното желание на Ентрери да докаже, че е по-добър войн от него. Престоят в Мензоберанзан обаче бе излекувал палача, поне донякъде. Не, тук ставаше въпрос за нещо много по-сериозно нещо, в което имаше пръст самата Лолт и което засягаше не само него, но и Кати-Бри и онзи сталактит, рухнал върху светилището на първия дом. Зад това преследване, зад този „златен ръстен“, както го бе нарекла вещицата, се криеше чиста и неподправена ненавист.
— Кой тогава? — наруши възцарилото се мълчание Дюдермонт.
Елфът обаче нямаше категоричен отговор.
— Най-вероятно някоя Баенре — предположи той. — Създал съм си немалко врагове. Десетки в Мензоберанзан желаят смъртта ми.
— Ала откъде си сигурен, че става въпрос за някой от Мензоберанзан? — намеси се Харкъл. — Не ме разбирай погрешно, но не по-малко врагове имаш и на Повърхността.
— Ентрери! — повтори Кати-Бри, но Дризт отново поклати глава.
— Старицата каза „в първия ти дом роди се таз’ омраза“ — рече той. — В Мензоберанзан.
Младата жена не бе съвсем сигурна, че това са точните думи на вещицата, ала логиката на елфа изглеждаше неопровержима.
— И така — отново се обади Дюдермонт, — откъде ще започнем?
— Вещицата говореше за други Равнини — напомни им Робилард. — Спомена нещо за Бездната.
— Домът на Лолт — добави Дризт.
— Значи ето къде трябва да потърсим отговор — рече магьосникът.
— И как точно? — изсмя се капитанът. — Да не смяташ да доплуваме дотам?
Робилард, който несъмнено имаше по-голям опит в тези неща, се усмихна снизходително:
— Ще призовем някой демон в нашата Равнина. Той ще ни даде информацията, от която се нуждаем. Нищо работа за онези, които имат опит с подобни магии.
— Някой като теб? — предположи Дюдермонт, ала Робилард поклати глава и погледна към Харкъл.
— Какво? — учуди се другият вълшебник, който отново се бе разсеял (тъкмо се опитваше да си припомни думите на вещицата, макар че от мястото, където бе застанал в пещерата, не бе чул почти нищо) и сега с изненада установи, че всички го гледат.
— Някой като теб — обясни Робилард. — Който има опит в черната магия.
— Аз ли? — възкликна Харкъл. — О, не, не! Такива неща не са разрешени в Бръшляновото имение, вече двадесет години никой не се занимава с черна магия. Прекалено много неприятности! Прекалено много демони, бродещи на свобода и похапващи харпъловци!
— Тогава кой ще ни даде отговорите, които търсим? — попита Кати-Бри.
— В Лускан има чародейци, които се занимават с подобни магии — предложи Харкъл. — Някой жрец от Града на бездънните води също може да ни помогне. Обаче и двете ще ни струват доста скъпо.
— Имаме предостатъчно злато — махна с ръка Дюдермонт.
— То е на „Морски дух“ — възпротиви се Дризт. — На всички от екипажа.
Капитанът махна с ръка и каза, като натъртваше на всяка сричка:
— Преди Дризт До’Урден и Кати-Бри да се присъединят към нас, никога не сме се радвали на подобни печалби. Вие двамата сте част от екипажа и няма човек на борда, който да не е готов да ви даде своята част от златото, така както и вие бихте дали своята за тях.