Двете мачти на пиратския кораб продължаваха да горят и половината от екипажа се щураше напред-назад в отчаян опит да спаси такелажа или поне да продължи плаването със спуснати платна. Дюдермонт насочи шхуната така, че да мине пред тях и да им пресече пътя.
А каравелата бе пострадала прекалено тежко, за да му попречи. Магьосникът й, макар и заслепен, бе запазил достатъчно присъствие на духа, за да издигне стена от гъста мъгла — обикновена, но много ефективна защитна практика в подобни случаи.
Дюдермонт внимателно прецени ъгъла, опитвайки се да застане на ръба на непрогледния облак и бушуващата вода, така че да се доближи възможно най-много до вражеския кораб. Това бе последният удар, който можеха да нанесат и той трябваше да бъде съкрушителен — на всяка цена трябваше да попречат на каравелата да помогне на двамата си съюзници, които бързо приближаваха.
На палубата на пиратския кораб изригна ярка светлина и разпръсна черния облак, призован от Дризт.
Това не убягна от погледа на Кати-Бри, покачена високо на върха на мачтата, и когато магьосникът изскочи от стопяващия се мрак, подхващайки заклинание, което трябваше да порази приближаващия „Морски дух“, тя бе готова за действие. Мъжът едва бе успял да изрече няколко думи, когато усети как нещо го блъсва в гърдите и чу дъските на палубата да изтрещяват под тежестта на тялото му. Видя как кръвта — собствената му кръв! — оплисква всичко наоколо и изведнъж осъзна, че е паднал. После всичко потъна в мрак.
Мъглата, която обгръщаше каравелата, бързо започна да се вдига.
Щом вражеският кораб отново изникна пред очите му, Робилард се досети какво бе станало, и като плесна с ръце, изпрати две магически мълнии срещу него. Мачтите изтрещяха под страховития удар, мнозина от пиратите рухнаха мъртви. В това време „Морски дух“ се бе приближил достатъчно и тетивата на стрелците му зазвънтяха. Моряците край балистата също не бездействаха, ала този път стрелата им бе малко по-различна — къса и небалансирана, тя влачеше след себе си дълга верига, по която бяха закачени десетки абордажни кукички. Хитрото приспособление се мяташе насам-натам, докато летеше, оплиташе въжетата на каравелата и ги повреждаше.
Само след миг, сред пиратите се приземи и най-страшният „снаряд“ на врага — огромна, тристакилограмова пантера.
— Готов ли си, елфе? — подвикна Робилард на Дризт, а в гласа му за първи път от началото на битката пролича вълнение.
Скиталецът кимна и даде знак на своите другари — двадесетина калени ветерани, които съставляваха абордажния отряд на „Морски дух“. Без да губят и минута, те се застичаха към Робилард, като пътьом захвърляха лъковете и вадеха оръжията за близък бой. Докато Дризт, който водеше нетърпеливите бойци, стигне до него, магьосникът вече бе отворил искрящ магически портал пред себе си. Без да се поколебае, елфът се хвърли напред, с голи ятагани в ръце. По острието на единия от тях, Сиянието, играеше яростен, син пламък.
Миг по-късно скиталецът се озова насред смаяните пирати и оръжията му подеха мълниеносния си танц, поваляйки всеки, който се намираше достатъчно близо. Бърз като котка, той се хвърли на земята и се претърколи, докато стрелата, която един от корсарите бе насочил срещу него, прелетя над главата му, без да го нарани. После отново скочи на крака и преди злощастният стрелец да успее да реагира, Сиянието вече бе потънало дълбоко в гърдите му.
Междувременно от магическия тунел продължаваха да прииждат нови и нови моряци и не след дълго палубата на каравелата се огласи от звън на оръжия и бойни викове.
Не по-малко страховита бе и Гуенивар, която, превърнала се сякаш в кълбо от нокти и зъби, сееше гибел на кърмата, докато пиратите отчаяно се мъчеха да избягат от лапите й. Онези, които някак си успяха да избегнат ужасяващата й паст, панически скочиха през борда — хиляди пъти предпочитаха акулите пред огромната котка.
„Морски дух“ отново се наклони рязко, докато Дюдермонт завиваше наляво, готвейки се да посрещне челно новите двама противници. И макар да предполагаше, че пиратите все още имат числено превъзходство над малкия му абордажен отряд (дори и след първоначалната сеч, съотношението на силите сигурно беше две към едно), капитанът се усмихваше, уверен в успеха на своите мъже.
Мрачният елф и неговата пантера обикновено бързо слагаха нещата по местата им и поправяха подобни неравенства.
От мястото си на върха на мачтата, Кати-Бри успя да свали още неколцина вражески стрелци, заели стратегически позиции, а един от изстрелите уби не само мъжа, в когото тя се целеше, но и гоблина до него!