— Безотговорна намеса в местния живот.
Тя поклати глава.
— Не съм му казала, защото днес не съм го виждала и си мислех… — всъщност тя бе забравила за дуела, който и се струваше така глупав, неестествен и несъществен в сравнение с танците в Къщата на Старите Мъже; глупава шега, досадна пречка, точно в мига когато тя видя цвета, великолепния и ужасен цвят на кръвта в потока слънчева светлина, но тя не можеше да спомене това на Боб. — Рам извърши нещо като пробив — въвлече сам себе си и прекара цял ден в Къщата на Старите Мъже. Аз искам той да говори с теб още тази вечер. Веднага щом ти превържа крака. И той ще иска да знае, какво казват жителите на Гунда за Мъжа. Имам предвид Бога. Грижи се за тази лоза. О, Господи, насам идват футболните запалянковци.
Група Млади Жени ги следваше и без особен ентусиазъм обсипваше пътя на Боб с цветя.
— Къде е Попита? — измърмори Боб и показа белите си зъби.
— Не бива сега, Боб. Наистина ли я обичаш?
— Не, просто сега ме боли крака. Не… всичко бе просто игра и шега. Аз се чудя кой я спечели, аз или Пит-Уот?
Оказа се, че печалбата се бе паднала на Пит-Уот, който бе останал на полесражението и бе изиграл Танца на Победата, две минути отмерено тропане и позиране. Попита вярна на темперамента и обстоятелствата бе тръгнала с него.
— Всичко от което се нуждаем е запис, как се бият в гърдите — каза Боб. — Исусе Христе! Ох, тоя шуртящ крак! Имам чувството, че съм бил нещо като всеобщо магаре за награда.
— Всеобщо магаре за награда — каза Рамачандра, който се присъедини към тях, — любопитна метафора.
В колибата на Боб пламтеше огън. Вън валеше — на Ийрдо това ставаше само през нощта, — Боб бе загубил доста кръв и затова малко топлина в повече и веселие би му се отразило добре. Въздухът бе задимен, но червеникавата светлина трепкаше приятно и караше Тамара да мисли за зимата, един непознат сезон на тази планета.
Боб се просна на леглото си, а другите двама се настаниха до огнището и отвреме на време поддържаха огъня със сухи дървесни кори от ламабата, които горяха с чист пламък и миришеха на свеж бор.
— Рам, какво значи переменсое?
— Мислене. Разбиране. Идеи. Разговор.
— И переменкиарад, така ли?
— Горе-долу същото. Но има и друго значение на… илюзия, заблуда, измама, игра.
— Старите Н-дифи, нали? — попита Боб. — Ако правиш речници, Рам, дай да им хвърля едно око. Аз не разбирам нищо, когато старите момчета започват да приказват за Гунда.
— Освен името на бога — допълни Тамара.
Рамачандра повдигна вежди.
— Мъжът Бик-Коп създаде света с ушите си — процитира Боб. — Н-дифски еквивалент на Битие, Книга Първа.
— Между своите уши — поправи го Рамачандра студено.
— „С“ или „между“, разликата е незначителна за Мит за Сътворението.
— Откъде си сигурен, щом речника ти не е пълен?
Защо той държи такъв тон на Боб? Защо е така презрителен, педантичен, обиден и дори превзет? Превъзходството на Боб блесна когато отговори:
— Няколко седмици ми бяха нужни, да разбера, че ако съм по следите на някой мит или история, то единствените, които могат да ми ги разкажат са старите хора. Това щях да споделя с вас и по-рано…
Рамачандра се втренчи в огъня и не каза нищо.
— Рам — намеси се Тамара, която беше силно ядосана от него, — Боб трябва да знае онова за което говорихме през нощта за произхода на Младите Н-дифи.
Той продължи да гледа все така втренчено и безмълвно.
— Ти ще обясниш това много по-лесно от мен.
След малко той само поклати глава.
— Ти мислиш, че това е грешка? — продължи да настоява Тамара и се разгневи още повече, но и с искица надежда.
— Не! — отвърна той. — Документацията е в онази тетрадка, която ти дадах.
Тя донесе тетрадката от колибата си, запали маслената лампа и седна на пода до походното легло на Боб, така че раненият да може да чете през рамото й. Около половин час те преглеждаха методичните и задълбочени записки на Рамачандра за пряката етимология на Младите Н-дифи от модерния английски език. Отначало Боб се подсмиваше, като приемаше всичко това за една голяма шега, после не успя да се сдържи и премина в истеричен смях на пълната налудничавост на всичко това. И не изглеждаше особено разтревожен, докато Тамара направо започна да се безпокои.
— Ако това не е номер от твоя страна, Рам, то той е все нечий и тогава изглежда още по-ужасен.
— Чий? Как? Защо? — запита Тамара с надежда в гласа. И прецени: Една грешка създава смисъл и една шега също създава смисъл.
— Добре тогава — той почука с пръсти по тетрадката. — Този език не е автентичен. Той е имитация, измислена конструкция, нещо изкуствено, нали така?