Рамачандра, който досега на бе продумал дума през цялото това време, се съгласи с тих и непохватен тон.
— Изобретен е от някой аматьор. Съответствието с английския е простичко, несъзнателно, както при „непосредственото говорене“. Но пък езика на Старите Н-дифи е автентичен.
— Един стар, архаичен, все още оцелял език…
— Не — Рамачандра не се възпротиви веднага, но в замяна на това бе категоричен и думите изричаше със задоволство. — Езикът на Старите Н-дифи е жив. И се основава на езика на Младите Н-дифи, възниква от него или около него, като бръшлян, който се увива край телеграфен стълб.
— Спонтанно ли?
— Толкова спонтанно колкото и всеки друг език или толкова съзнателно. Когато думите са нужни и желани, хората трябва да ги измислят. Това става както пеенето на птичките, но това е и работа, като например музиката на Моцарт.
— Тогава ти искаш да кажеш, че Старите Н-дифи постепенно създават един естествен език от тази имитация?
— Аз съм затруднен да определя думата „естествен“ и поради това не бих могъл да я употребя — Рамачандра промени положението на тялото си, като обхвана с ръце колената си, но без да измести поглед от пламъците на огъня. Аз бих се изразил така: Старите Н-дифи са заети със създаването на света. Примитивните човешки същества го правят чрез езика, музиката и танците.
Боб се взря в него, после в Тамара и помоли:
— Кажи го отново!
Рамачандра мълчеше.
— До сега — започна Тамара, — работейки в три отделни и на голямо растояние едно от друго места, ние срещнахме един език без значителни диалектни различия и със същата конструкция от силно пъървични социални и културни структури. Боб не е намерил някакви легенди, изрази или архетипове, развита символика. И аз не постигнах нещо съществено от откриването на социални структури, каквито бих могла да открия и в стадо примати. Ролите в обществото се определят от пола и възрастта. Н-дифите са получовеци от културна гледна точка, те не съществуват като пълноценни хора. Но Старите Н-дифи започват да го правят. Така ли е, Рам?
— Не знам — бе краткия отговор на лигвиста.
— Това са проповеднически приказки! — възрази Боб. — Получовеци? Хайде де. Изостанали — да! Може би защото тук липсват предизвикателствата на околната среда. Храната им пада от дърветата, дивеч има в изобилие и липсват сексуални задръжки.
— Това е варварско — опеита се да го прекъсне Тамара, но той не й обърна внимание.
— Стимули липсват. О’кей. Но Старите Н-дифи се измъкват от смеха и игрите. Те се отегчават; това също е стимул. Те започват игра с думи и идеи. Така поставят началото на митологията и ритуалите. Няма нищо необикновено в тази ситуация. Младите са заети със секс и физически състезания. Старите — създатели и проводници на културата. Единственото свръхестествено е проблема с този Н-дифски английски. Ето това се нуждае от обяснение. Но в никакъв случай не споменавайте телепатията. Вие не бива да градите научна теория на базата на една окултна хипотеза. Единственото рационално обяснение е, че тези хора и цялото им общество са едно растение. Едно ново, съвсем ново растение.
— Чуйте ме — Тамара просто прибледня, — как може четвърт милион хора да бъдат засяти? Какво ще кашете за тези които са над тридесетте? Ние имаме FTL космически полети едва от тридесет години! Изследването на тази система е извършено от автомати и е станало само преди осем години! Следователно, рационалното ти обяснение е пълна глупост!
— Правилно разсъждаваш — обади се Рамачандра и не отмести тъжния си поглед от искрящия пламък.
— Очевидно е имало екип мисионери, опит за колонизация на тази планета, за който Световното правителство не знае нищо. Ние сме попаднали в нещо, което ме плаши. „Крайната“ фракция…
Внезапно влизане прекъсна Боб (Н-дифите никога не чукаха на вратата). Вътре се намърдаха Бро-Кап, двама други Стари мъже и две полуголи танцьорки на белайа, шестнадесет годишни красавици с цветя в светлокестенявите си коси. Те коленичиха край походното легло и заизреждаха меки ридаещи звуци. Бро-Кап изглеждаше толкова величествено, колкото можеше в претъпканата с хора колиба и впери презрителен поглед в ранения. Той изглежда чакаше момичетата да се успокоят, но едната дърдореше весело, а другата чертаеше кръгове около гръдните зърна на Боб с дългия си нокът.
— Увана Боб — каза Бро-Кап най-после. — Не сте ли Вие Бик-Кап-Мен?
— Аз ли? Аскиос, Уана! Не, аскиос, Бро-Кап, аз не разбирам нищо.
— Понякога Мъжът идва — каза старият Н-диф. — Той идва при Хамо или Фарве, но никога при Гунда или Алко. Той е силен и висок, със златни коси и бронзова кожа, той е велик ловец, велик борец и велик любовник. Той идва отдалече и отива надалече. Ние мислим, че това си Той. Ти не си ли Той?