Рамачандра коленичи до гроба.
— Съжалявам, че изпитвах ревност към него — произнесе тъжно той. — Ако се срещнем, когато се родим отново, ти отново ще бъдеш крал, а аз вярно куче, което ще те следва по петите.
Лингвистът се поклони дълбоко, докосна грубите и влажни буци пръст на гроба и бавно се изправи. Погледът му се спря на Тамара.
Тя познаваше тези ясни, тъмни и така печални очи, но сега не издържа и извърна лице. Нямаше какво да каже. Дойде нейния ред да плаче. Рамачандра премина направо през гроба, сякаш това бе обикновено късче земя, хвана я с ръце и я поддържа така, докато тя се разтърсваше от ридания. След първия силен пристъп, тя се овладя и двамата се отправиха надолу по тясната и полуобрасла пътека през пауновото великолепие на гората към селото.
— Изгарянето е по-добро — каза Рамачандра. — Духът се освобождава по-бързо от телесните окови и може да продължи пътя си.
— Земята е най-доброто — отвърна Тамара с нисък и дрезгав глас.
— Тамара, какво ще кажеш, ако поискаме по радиото да ни изпратят от базата в Анкара кораб?
— Не знам…
— Не е нужно да бързаш с решението.
Великолепните багри на ламабадата се размазваха и се изясняваха, отново се размазваха и изясняваха. Тя се спъна, политна, но ръката на Рамачандра, ласкава и силна, бе на мястото си.
— Ние бихме могли да продължим и да довършим това за което сме дошли.
— Етимологията на сънищата.
— Сънищата? О, не. Това е реално… много по реално отколкото бих желал да бъде! Такива са всички сънища.
След три дни те изпратиха редовната си радиограма да Анкара, вътрешната планета, където се намираше централната база на различните изследователски групи, докладваха за смъртта на Боб: „поради възникнала грешка. Няма виновни“, и пожелаха да не бъдат отзовавани.
Животът на Хамо продължи както преди. Жените на Средна възраст не споменаваха за смъртта на Боб пред Тамара, но в продължение на няколко вечери старата Бинира се настаняваше зад нейната колиба и започваше да извива спокойна мелодия, наподобяваща свиренето на щурец. Веднъж тя видя двете малки танцьорки на соейа да поставят букетчета цветя до вратата на празната колиба на Боб, тръгна към тях, но те побягнаха кикотейки се. А скоро след това Младите мъже запалиха огън до колибата и случайно или преднамерено, никой не може да каже, къщичката напълно изгоря и следите от нея изчезнаха само за една седмица.
Рамачандра прекарваше времето си в компанията на старците от Хамо и Гунда, прибавяйки един твърд камък към лингвистичните и митичните данни. Дългите редици на танцуващите соуейа се люлееха, танцьорките на белайа пъчеха едри гърди наляво и надясно, певците пееха в строен хор.
„О, йе, йе, о, йе, йе…“
Горските поляни около площадката за танци гъмжеше от здрач до развиделяване от плътно слепени тела. Ловците гордо се завръщаха с убитото поро, метнали на гърба си малките прасенца със изкривени зъби.
На дванадесетата нощ от смъртта на Боб Рамачандра влезе в колибата на Тамара, която тъкмо се опитваше да прочете някои бележки, но страниците със същия успех можеха да бъдат и празни, главата я болеше и нищо нямаше смисъл и значение. Мъжът се открои на вратата тъмен и слаб, като сянка. Тя вдигна към него тъжните си очи. Той заговори за самотата, което нищо не оззначаваше и хвърляйки достатъчно тъмнина около себе си, завърши:
— Това е като огън. Изгарянето в огън. Но духът хваща всичко, изгаряйки…
— Влизай — предложи тя.
Няколко дни по-късно те лежаха в тъмнината и разговаряха. Лек дъжд понесен от вятъра стенеше в гората и върху сламения покрив на колибата над тях.
— … откакто те видях — каза той. — По-точно, от деня в който се срещнахме в столовата на базата на Анкара.
На което Тамара през смях добави:
— Ти се държеше така, като че ли…
— Аз не исках това. Отказвах да го приема. Казвах си: „Не! Не! Не!“ Моята жена ми бе достатъчна, подобно нещо не се случва два пъти в живота на един мъж. Аз винаги ще я помня.
— Така и трябва — промърмори Тамара.
— Разбира се. На нея в мен аз сега мога да кажа: „Да!“; и на теб с мен: Да! Да!… Слушай, Тамара. Ти ме направи свободен, твоите ръце ме освободиха. И ме привързаха така силно към колелото и никога повече в този живот тук няма да се освободя, и никога няма да престана да те желая. Аз не искам да престана…