«А после му стиснал ръката, впил още веднъж пронизващия си поглед в очите му и си тръгнал по пътя.»
По-късно по същия повод се описва каква коренна промяна претърпял Бьоме в резултат на тази среща и как „малко след това“ настъпило неговото просветление, неговото „духовно въздигане и възликуване“...
Далеч съм от намерението да влизам в спор каква оценка следва да се даде на този разказ, но мисля, че не е излишно той да се спомене макар и бегло тук. —
Тъй като не си поставям за задача да тълкувам творчеството на Бьоме, ще се огранича да цитирам само този текст, макар съвсем да не изключвам, че вещите познавачи на творчеството му биха могли да ми посочат немалко загадъчни места, написани от ръката на самия Бьоме, които заслужават да бъдат приведени тук.--
Намирам за достатъчно, че се постарах да насоча вниманието на читателите към тези обстоятелства.
Важното е тук да бъде съвсем недвусмислено посочен духовният произход на Бьоме. Такова разкритие може да дойде от един-единствен източник и то е мотивирано от нееднократно потвърдената констатация, че и най-добрите тълкуватели на духовния феномен Якоб Бъоме не съумяват да обяснят докрай нито човека, нито написаното от него, докато остават все така в неведение относно връзката на Бьоме с духовния кръг на „Светещите на Прасветлината“.
Основанията, принудили навремето самия мъдрец да спазва обет за мълчание, днес отдавна вече не са в сила и въздействието на неговите книги ще бъде само улеснено, ако читателят знае за духовния му произход и умее правилно да тълкува следите от този произход в неговото творчество.
Онези неща в книгите му, които носят белезите на тогавашното време или имат подчертано личен характер, — нещата, водещи началото си от един представен свят, който той бил длъжен да надмогне, за да не му причинят робуващите на тези представи още по-големи страдания, отколкото и без това се наложило да понесе от тях, — всичко това може да бъде отсято от неговото наследство, без то да претърпи какъвто и да е съществен ущърб.
Същественото и непреходното в него е било написано наистина преди повече от триста години, но е предназначено и за днешното време!
То не може никога да остарее, понеже произлиза от Вечността: — от несекващото „днес”!
.Якоб Бьоме е дал само словесен облик на своите душевни преживявания и така успял да ги „ осмисли " и съхрани трайно за себе си, понеже не бил суверенен господар на осенилите го съзерцания, а трябвало да изчаква винаги пасивно нови откровения от царството на Духа, така че опасността те междувременно да му се изплъзнат била съвсем реална.---
Не е за учудване, че истински същественото е често пъти украсено с толкова объркани и хаотични плетеници, защото само с помощта на такава арабеска му се струвало възможно да придаде някаква форма на неизразимото.
По природа надарен със способността да извайва свой собствен език, нещо твърде често срещано по онова време, той заставял думите да облекат във форма неговите образни преживявания, без да се тревожи много-много, когато словата отказвали да поберат невероятното изобилие на вътрешните му видения.
Само ако се стараем винаги с любов да вникваме в неговите думи, ще съумеем да извлечем от тях онова, което те могат да ни дадат. — —
12.9 <<< ЦЕЛЕБНА СИЛА
«А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, който е дал такава сила на човеците.»
Мат. 9:8.
Съобщава се за някакъв маори от Нова Зеландия, който постигал направо чудотворни изцеления. Покръстил се като християнин, той искал от всички свои болни да благодарят за изцелението си единствено на „Светата Троица” Отца, Сина и ‘Светия Дух“, дори заплашвал, че то няма да е трайно, ако излекуваният изгуби тази своя вяра.
В християнските кръгове дейността на този туземец била разглеждана като най-убедително доказателство за правотата на догмата...
В Европа пък се появи Г-н, Куег който искаше от болния, да вярва само в силата, на собственото си въображение, и постигна не по-малко „удивителни“ успехи.
Днес отново се говори за някакъв лечител, който прогонвал всяка болест просто с полагане на ръка.