Болният иска да се излекува и няма ни най-малко желание да бъде разглеждан като „интересен случай“, какъвто той би могъл да бъде наистина за изследователя, но съвсем не и за лечителя!
12.10 <<< ОПАСНОСТИТЕ НА МИСТИКАТА
В свидетелства от всички времена се разказва за люде, които твърдели, че били сигурни в съществуването на Божественото не само по силата на религиозната си вяра, но и защото го били опознали в съзнателно преживяване, изключващо всяка заблуда.
Подобни твърдения звучат самонадеяно в ушите на хората, вярващи твърдо в аксиомата, че всички били „равни пред Бога“, — аксиома, тълкувана обикновено като отрицание на каквато и да е възможност за преживяване, което да не е достъпно за абсолютно всеки човек.
Има обаче свидетелства за някои наистина необикновени люде, доказващи, че обхватът на преживяванията може да бъде много различен за нас, земните обитатели, — така, както съществуват огромни различия дори в способността ни за преживяване на външните неща.
Ако вродените наклонности на даден човек и степента на тяхното развитие играят такава голяма роля дори във външния живот, при преживяванията от духовно-душевно естество трябва да се държи сметка и за влиянието на цяла редица допълнителни фактори, чието действие трябва да се съчетае по благоприятен начин, за да станат възможни сигурните преживявания в невидимата сфера.
Изключително редки са случаите, когато някои хора са имали абсолютно ясни и несъмнени духовни преживявания, но би било много глупаво тези случаи да се пренебрегват или дори да се отричат само защото се срещат толкова рядко, още повече че и днес се намират човеци, които имат подобни изживявания и които знаят за тях с неподлежаща на съмнение трезвост на преценката.
Налага се обаче да се прави винаги разлика между самото преживяване и думите, с които даден човек се старае да даде словесен израз на преживяното от него.
При подобни свидетелства той полага най-ревностни усилия да изкаже онова, което така и не може да бъде изразено с думи, и това го принуждава да прибегне до образи и сравнения, за да направи преживяването си по-разбираемо за другите.
Този стремеж е мотивиран от предусещането, че неговото преживяване непременно ще се окаже по някакъв начин ценно и плодотворно и за всички останали. Същевременно обаче разказвачът със сигурност знае, че то е недостъпно за повечето хора и затова се чувствува задължен да свидетелствува за него, kолкото и да му е трудно да го стори.
Ако се проследят образите и сравненията, използвани в такива свидетелства, лесно би могло да се предположи, че по същество става дума все за едно и също вътрешно преживяване, представено по различен начин в зависимост от способността на автора да се изразява и от присъщия му образен свят.
При по-внимателно вглеждане обаче и за неизпиталия подобно разтърсващо усещане няма да е много трудно да открие, че описанията се отнасят всъщност до преживявания от коренно различно естество, макар използваните словесни образи да правят възможно предположението, че те са в основата си еднотипни.
Той скоро ще прозре, че съществуват цели категории от напълно различни преживявания, въпреки еднаквостта или голямата прилика на употребените думи. —
Това обстоятелство се обяснява с факта, че всички недостъпни за физическите сетива преживявания подлежат на изразяване единствено със сравнения и загатвания, — и че разказвачът на драго сърце посяга към използваните от други образи и сравнения, само и само да преодолее по някакъв начин измъчващата го липса на изразни средства.
Става всъщност въпрос за две основни групи преживявания, като всяка от тези групи включва специфични разновидности на индивидуалната способност за преживяване.
От едната страна са хората, преживяващи само скритото в своите собствени дълбини, но убедени, че са се докоснали до божественото, понеже не знаят нищо за висотата и дълбочината, за размаха и широтата на човешката душа и не са се издигнали до прозрението, че всичко това си остава все още в сферите на човешкото.