12.3.Не е обаче за препоръчване съдържанието на тези завършени в себе си книги да се съчетава безразборно в друга подредба, макар че това едва ли би навредило на един сигурен в преценките си човек.
12.3.Искам читателят да се постарае да възприема в неговото вътрешно единство онова, което и външно е представено като единна, цялостна форма, без да смесва произволно думите от една книга с думите от друга!
Отделните части трябва да се четат и разглеждат само в определената от мен последователност.
Това не значи естествено, че е невъзможно да се намерят пасажи, които се поддават на съчетаване с други извадки от другите ми книги, — напротив, не е изключено дори да се получи една наистина богата сбирка, ако се съберат на едно място действително сродни по своя смисъл текстове.
Бих искал само да предпазя някои хора от склонността да откъсват произволно от съответния контекст изречения и мисли, включени с определено основание в дадена книга, и да ги отъждествяват с подобни текстове от друга книга, където могат да придобият нежелан от мен самия смисъл.
В такива случаи не може, разбира се, да става въпрос за някакви „противоречия“, защото как е възможно да има противоречия там, където всяка дума произтича от все същото познание на истината, — съществува обаче опасност да бъде почувствувано като противоречие нещо, което всъщност е само разгледано от друга гледна точка.
В края на краищата най-важното изискване към всеки човек, решен да следва моето учение, е той да действува според неговите указания...
Тогава учението ще се превърне за него в път към Живота в предвечната Светлина и към висше познание в Любовта.--
Ала както никой не бива да поучава другите за неща, които самият той не е още опознал, така също не бива да смяташ, че си „опознал“ онова, което засега само си разбрал на теория, тъй като в този случай ти си оставаш твърде далеч от практическото му потвърждение!
Как можеш да си сигурен, че говориш истината, докато самият ти нямаш още доказателство за истинността на онова, което имаш да споделиш?! —
Доказателство за достоверността на моето учение трябва да виждаш не в това, че съм казал едно или друго нещо, — а напътствията ми трябва да бъдат потвърдени като безспорно познание на истината от твоя собствен опит!
Едва тогава ще имаш правото да предадеш и на други онова, което си получил от мене!---
*
12.4 <<< ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЧЕТЕМ
Художниците са успели малко по малко да убедят интересуващите се от тяхното изкуство, че не е достатъчно да имаш добри очи, за да можеш и да „виждаш“.
Било им е казано, че трябва най-напред да се „научат“ да виждат като художниците, за да разберат, че ливадите в една картина не винаги са зелени, — че дъбравите могат да се рисуват понякога и в синьо...
Важно в случая е разбирането, че не всеки, който има здрави очи, може правилно да „вижда“, и че художественото виждане трябва да се усвоява и упражнява.
А нима не бихме могли да кажем същото и за правилното четене?! —
Всеки, който е научил в училище значението на буквените знаци и е израснал лека-полека в „драг читател“ на някой вестник, си е твърдо втълпил, че може да „чете“, а ако не му повярваш, той е готов веднага и с най-голям патос да ти прочете какъвто и да е текст, само и само да ти докаже, че е прав.
Но ти все още не знаеш, дали този човек действително може да „чете“!
Убедил си се само в едно: че той умее да предава правилно буквите и комбинациите от тях чрез думи и изречения на устната реч.
„Четенето“ обаче изисква и нещо повече!
ОТ човек, който твърди, че умее да „чете“, ти можеш и дори си длъжен да очакваш не само точно устно възпроизвеждане на писмените знаци, правилно тълкуване на думите в съответствие с речника и граматичен анализ на изреченията, — но преди всичко да „разбира“ какво всъщност иска да предаде на другите мозъци авторът посредством написаните от него букви, думи и фрази. —