— Хайде да викаме духове!
И всички се съгласяваме, защото сме на нейния рожден ден и защото е страхотно да викаш духове. Тя вади от дрешника дъската. Кутията е намачкана, а малкото пластмасово нещо, което сочи буквите, е изскочило от пластмасовото прозорче. Веднъж Хенри ми разказа как е отишъл на спиритически сеанс, а на медиума й се пукнал апандиситът, та се наложило да викат „Бърза помощ“. Дъската е малка, с нея духове могат да викат само по двама души, затова Мери-Кристина и Хелън са първи. Правилото е да зададеш въпроса си на висок глас, иначе не става. Двете долепят пръсти до пластмасовото нещо. Хелън поглежда Мери-Кристина, която се колебае, затова Нанси подканя:
— Питай за Боби.
Мери-Кристина пита:
— Боб Дъкслър харесва ли ме?
Всички се кикотим. Отговорът е „не“, но дъската отговаря „да“ с малко помощ от страна на Хелън. Мери-Кристина грейва в такава усмивка, че й виждам шините и върху горните, и върху долните зъби. Хелън пита дали има момчета, които харесват нея. Стрелката върху дъската кръжи-кръжи и после спира на Д, Е, Й, В.
— Дейвид Ханли ли? — пита Пати и всички се смеем.
Дейв е единственото чернокожо дете в класа ни. Страшно срамежлив е и е добър по смятане.
— Може би ще ти помогне с деленето на големи числа — отбелязва Лора, която също е много срамежлива.
Хелън се смее. Няма я никаква по смятане.
— Хайде, Клер. Опитайте вие с Рут.
Заемаме местата на Хелън и на Мери-Кристина. Рут ме поглежда и аз свивам рамене.
— Не знам какво да питам — казвам й.
Всички се подсмихват, въпросите не са много. Аз обаче всъщност искам да попитам куп неща: Дали мама ще се оправи? Защо сутринта татко е крещял на Ета? Истински човек ли е Хенри? Къде ми е скрил Марк домашното по френски? Рут казва:
— Кои момчета харесват Клер? — Гледам я разярено, тя обаче само се усмихва. — Не ти ли е интересно?
— Не — отвръщам аз, но въпреки това слагам пръсти върху пластмасовото нещо.
Рут също слага пръсти, но то не се помръдва. И двете докосваме нещото съвсем леко, както е по правилата, без да го побутваме. После то се раздвижва съвсем бавно. Върти се в кръг, сетне спира на Х. След това започва да се върти все по-бързо. Е, Н, Р, И.
— Хенри — оповестява Мери-Кристина. — Кой е Хенри?
Хелън отвръща:
— Не знам, но ти, Клер, се изчерви. Кой все пак е Хенри?
Аз само клатя глава, сякаш и за мен е пълна загадка.
— Питай ти, Рут.
Тя пита (каква изненада!) кой я харесва и дъската й посочва Р, И, К. Усещам я как побутва пластмасовото нещо. Рик, това е господин Малоун, учителят ни по естествознание, който пък си пада по учителката ни по английски госпожица Ингъл. Всички без Пати се смеят, Пати също си пада по господин Малоун. Ние с Рут ставаме и на нашето място сядат Лора и Нанси. Нанси е с гръб към мен, затова не виждам лицето й, когато тя пита:
— Кой е Хенри?
Всички се обръщат към мен и притихват. Аз не свалям очи от дъската. Нищо. Точно когато си мисля, че ми се е разминало, пластмасовото нещо се раздвижва. Посочва С. Аз недоумявам. Нанси и Лора не знаят нищо за Хенри. Всъщност и самата аз не знам почти нищо. После стрелката сочи: Ъ, П, Р, У, Г. Всички ме зяпват.