Пътниците слязоха веднага. В този момент Фикс изпита жестоко желание да задържи господин Фог. И все пак не го направи! Защо? Каква битка се водеше в него? Беше ли вече на страната на господин Фог? Беше ли разбрал, че се лъже? Във всеки случай Фикс не изостави господин Фог. С него, с госпожа Ауда, с Паспарту, който вече нямаше време да диша, той взе влака в Куинстаун в един и половина сутринта, пристигна в Дъблин призори и веднага се качи на един от бързите параходи — истински стоманени вретена, които не се оставяха да ги носят вълните, а ги пореха направо.
В дванадесет без двадесет, на 21 декември, Филиас Фог най-накрая стъпи на кея в Ливърпул. Беше само на шест часа път до Лондон.
Но в този момент Фикс се приближи, сложи ръка на рамото му и като му показа заповедта, каза:
— Вие ли сте господин Филиас Фог?
— Да.
— В името на кралицата, арестувам ви!
Глава 34. Паспарту има възможност да състави жестока, но може би все още неиздадена игрословица
Филиас Фог беше в затвора. Бяха го затворили в участъка на Ливърпулската митница и той трябваше да прекара нощта там, докато изчаква да го прехвърлят в Лондон.
При арестуването му Паспарту искаше да се хвърли върху детектива. Полицаите го задържаха. Госпожа Ауда, ужасена от грубата постъпка, не знаеше нищо и нищо не можеше да разбере. Паспарту й обясни положението. Господин Фог, този почтен и смел джентълмен, на когото тя дължеше живота си, беше задържан като крадец. Младата жена се възпротиви на това твърдение, сърцето й се възмути и очите й се напълниха със сълзи, когато видя, че не може да направи нищо, за да спаси своя спасител.
А Фикс беше задържал джентълмена, защото дългът му налагаше да го задържи, виновен или не. Съдът щеше да реши. И тогава на Паспарту му хрумна една мисъл, тази ужасна мисъл, че именно той е причината за цялото това нещастие! И наистина, защо беше скрил тази работа от господин Фог? Когато Фикс бе разкрил, че е полицейски инспектор и мисията, с която е натоварен, защо не предупреди господаря си? Ако той беше предупреден, несъмнено щеше да докаже на Фикс невинността си, щеше да му покаже, че греши. Или поне нямаше да превозва със себе си и на свои разноски този злополучен агент, чиято единствена грижа беше да го арестува, когато стъпи на британска земя. Мислейки за своите грешки, за непредпазливостта си, клетият младеж бе обзет от страшни угризения. Той плачеше, на човек му ставаше мъчно, като го види. Искаше да си разбие главата! Госпожа Ауда и той бяха останали под колоните на митницата въпреки студа. Нито единият, нито другият искаше да напусне това място. Искаха още веднъж да видят господин Фог.
А джентълменът бе напълно разорен, и то точно в момента, когато щеше да достигне целта си. Това арестуване го погубваше безвъзвратно. Беше пристигнал в Ливърпул в дванадесет без двадесет на 21 декември и до осем часа и четиридесет и пет минути, когато трябваше да се яви в Реформаторския клуб, оставаха още девет часа и петнадесет минути. А за да стигне до Лондон, му трябваха само шест.
Ако в този момент някой влезеше в килията на митницата, той би видял господин Фог неподвижен, седнал на дървена пейка, спокоен, невъзмутим. Не можеше да се каже, че е примирен, но този последен удар, поне привидно, не го беше разтърсил. Назряваше ли в него сдържан, ужасен гняв, който избухва в последния момент с неудържима сила? Не се знаеше, но Филиас Фог беше там, спокоен, чакащ… какво? Пазеше ли някаква надежда, вярваше ли още в успеха, дори когато вратата на този затвор е затворена след него?
Каквото и да си мислеше, господин Фог старателно бе поставил часовника си на една маса и гледаше как се местят стрелките. От устните му не се отронваше и дума, но погледът му беше странно неподвижен.
Във всеки случай положението беше страшно и за тези, които не можеха да прочетат мислите му, то се свеждаше до следното:
„Като честен човек Филиас Фог беше разорен. Като престъпник, той беше заловен.“
Идваше ли му мисълта да се спаси? Мислеше ли си дали има изход от тази килия? Мислеше ли си да избяга? Можеше да се допусне, тъй като по едно време той обиколи стаята, но вратата беше здраво затворена, а прозорецът имаше желязна решетка. Той седна отново и извади от портфейла си маршрута. На реда със следните думи: „21 декември, събота, Ливърпул“, той добави: „80-и ден, 11,40 сутринта“, и зачака.
Часовникът на митницата удари един часа. Господин Фог установи, че часовникът му избързва с две минути.