Една сутрин, около две седмици след като бях освободен, Релдресъл, главният секретар на личния кабинет (така го титулуваха), дойде в дома ми, съпровождан само от един слуга. Заповяда каретата му да го чака на известно разстояние и помоли да го приема на едночасова аудиенция; съгласих се с готовност заради високия му сан, личните му качества, както и заради многобройните услуги, които ми бе правил, когато отправях молби до кралския двор. Предложих му да легна, така че да може по-удобно да ми говори на ухото; но той предпочиташе да го държа в ръка през време на разговора. Най-напред ме поздрави с освобождаването ми; каза, че можел да се смята заслужил в това отношение, обаче добави, че ако сегашното състояние на нещата в кралския двор не било такова, аз вероятно нямало да получа свободата си тъй скоро. „Защото — рече той, — колкото и цветущо да изглежда нашето положение на чужденците, ние имаме да се справим с две много големи злини: дълбоко вътрешно разединение и опасност от нахлуването на един страшно мощен неприятел. Колкото до първата опасност, трябва да кажа, че вече повече от седемдесет луни в империята съществуват две борещи се партии, известни като Трамексан и Сламексан — имена, дадени им поради високите или ниски токове на обувките, по които се отличават едни от други. Твърди се наистина, че високите токове били по-съобразни с нашето някогашно телосложение; но както и да е, негово величество е решил да назначава в правителството и на всички длъжности, които той раздава, само хора с ниски токове; не може да не сте забелязали това и особено факта, че императорските токове на негово величество са по-ниски най-малко с един дрър от токовете на когото и да било в двора (дрър е мярка, равна на една четиринадесета част от инча). Между привържениците на двете партии се е разгоряла такава вражда, щото те ни ядат, ни пият заедно, нито говорят помежду си. По нашите пресмятания трамексанците, тоест онези, които носят високи токове, ни надминават по брой, но силата е изцяло в наши ръце. Имаме опасения, че у негово императорско височество престолонаследника има известни тежнения към високите токове;
поне можем ясно да забележим, че един от токовете му е по-висок от другия, поради което малко накуцва. И така, посред тези тревоги за вътрешното положение заплашва ни нападение от остров Блефуску, другата велика империя на света, която е почти толкова обширна и мощна, колкото империята на негово величество. Защото нашите философи не вярват на онова, което чухме от вас — че на земята имало и други кралства и държави, обитавани от човешки същества с вашия ръст; те по-скоро предполагат, че сте паднали от Луната или от някоя звезда, тъй като е сигурно, че стотина души с вашата големина биха унищожили за кратко време всички плодове и добитък във владенията на негово величество. Освен това в нашата история, която датира от шест хиляди луни, никъде не се споменава за други земи освен за двете големи империи Лилипутия и Блефуску. От тридесет и шест луни насам тези две мощни държави, както бях почнал да ви разказвам, воюват упорито помежду си. Войната е започнала по следния повод, Знае се, че първоначално обичаят е бил, когато се ядат яйца, да се чупят откъм тъпия връх. Но веднъж дядото на сегашния император, още като момче, счупил яйце по установения древен обичай и случайно си порязал пръста. Тогава баща му, императорът, издал указ, с който заповядал под страх на строго наказание всичките му поданици да чупят яйцата откъм острия връх. Народът силно негодувал срещу тези закони — от историята научаваме че по тази причина са избухнали шест бунта, при които един император загубил живота си, а друг — престола си. Кралете на Блефуску постоянно подклаждали тези размирици; а след потушаването им изгнаниците всякога намирали убежище в тяхната империя. Според пресмятанията общо единадесет хиляди души в различни времена са предпочели да умрат, отколкото да чупят яйцата откъм острия край. Стотици дебели томове са издадени по този спор; но книгите на тъповръхците отдавна са забранени и всички привърженици на партията са лишени със закон от правото да заемат държавна служба. По време на тези смутове императорите на Блефуску често протестирали чрез своите посланици и ни обяснявали, че сме създавали религиозен разкол, като нарушаваме основното учение на нашия велик пророк Лъстрог, което се съдържа в петдесет и четвъртата глава на Бръндрекъл (това е техният коран). Счита се обаче, че те просто изопачават текста, тъй като той казва буквално следното: «Всички правоверни трябва да чупят яйцата от удобния край»; а кой е удобният край, по моето скромно мнение всеки сам трябва да реши по съвест или поне това да бъде определено от носителя на върховната власт. Сега обаче изгнаниците-тъповръхци са добили тъй силно влияние в двора на императора на Блефуску и получават такава помощ и насърчение от своята партия тук, че от тридесет и шест луни насам между двете империи продължава да се води — с успех ту за едната, ту за другата страна — кръвопролитна война. През това време ние сме изгубили четиридесет големи бойни кораба и много по-голям брой по-малки плавателни съдове, както и тридесет хиляди от най-добрите си моряци и войници; а загубите, понесени от неприятеля, са по-големи и от нашите. Както и да е, сега те са съоръжили многобройна флота и се готвят да направят десант на нашите брегове. Затова негово императорско величество, който има голямо доверие във вашата храброст и сила, ми заповяда да изложа положението на нещата пред вас.“