Помолих секретаря да изрази пред императора моите верноподанически чувства и дълбоко уважение и да му съобщи, че на мен като чужденец не подобава да се намесвам в борбата между партиите, но че съм готов о риск на живота си да защищавам неговата личност и държавата му срещу всички нападатели.
ГЛАВА V
С една необикновена военна хитрост авторът предотвратява вражеско нахлуване в страната. Дава му се висока почетна титла. Императорът на Блефуску изпраща посланици да молят за мир. В покоите на императрицата случайно избухва пожар. Благодарение на намесата на автора останалата част от двореца бива спасена
Империята Блефуску представлява остров, разположен на север-североизток от Лилипутия, от която го разделя само проток, широк осемстотин ярда. Не бях го още виждал, а след като ме уведомиха, че се очаквало неприятелско нахлуване, избягвах да се показвам от тази страна на острова, да не би да бъда забелязан от някои вражески кораби, тъй като в Блефуску още не бяха получили никакви сведения за мен; всякакви връзки между двете империи бяха строго забранени през време на войната под страх на смъртно наказание и императорът бе наложил ембарго върху всички кораби от какъвто и да било вид. Съобщих на негово величество измисления от мене план да завладея цялата неприятелска флота, която, както ни уверяваха нашите разузнавачи, стояла на котва в пристанището, готова да потегли при първия благоприятен вятър. Осведомих се от най-опитните моряци за дълбочината на протока, която те често били измервали; казаха ми, че по време на прилив в средата бил дълбок седемдесет глъмглъфс, което, превърнато в европейска мярка, прави около шест фута; а останалата част била най-много петдесет глъмглъфс. Отидох на североизточния бряг, точно срещу Блефуску, където легнах зад едно хълмче, извадих малкия си джобен далекоглед и разгледах стоящата на котва неприятелска флота, която се състоеше от петдесетина бойни кораба и голям брой транспортни съдове. После се върнах в къщи и издадох заповед (имах нарочно разрешение да издавам заповеди) да ми се доставят голямо количество най-дебели въжета и железни пръчки. Въжетата бяха дебели като канап, а пръчките имаха дължината и дебелината на игли за плетене. От вървите изплетох тройни въжета, за да бъдат по-здрави, и със същата цел усуках по три пръчки в едно, като на края ги извих във форма на кука. След като закачих петдесет куки на същия брой въжета, аз се върнах на североизточния бряг, свалих си жакета, обущата и чорапите и половин час преди прилива навлязох в морето, облечен само с кожената си дреха. Газех колкото бе възможно по-бързо и в средата на протока преплавах тридесетина ярда, докато усетих дъно под краката си, Стигнах до флотата за по-малко от половин час. Неприятелските моряци така се изплашиха, когато ме видяха, че наскачаха от корабите и заплаваха към брега; а там трябва да имаше не по-малко от тридесет хиляди души. Тогава взех въжетата си и като закачих по една кука в дупката на носа-на всеки кораб, завързах свободните краища на всички въжета в един общ възел. Докато вършех това, неприятелят изстреля няколко хиляди стрели, много от които се забиха в ръцете и лицето ми; те не само предизвикаха силен смъдеж, но ми и пречеха да работя. Най-много се боях за очите си, които сигурно щях да загубя, ако изведнъж не се бях сетил да използувам едно защитно средство. Между другите най-необходими дребни предмети имах и чифт очила в един скрит джоб, който, както вече споменах, не бе проверен от кралските чиновници, натоварени да ме претърсят. Сега ги извадих и ги закрепих колкото се може по-здраво на носа си. Така защитен, продължих смело работата си въпреки неприятелските стрели; много от тях се удариха в стъклата на очилата ми, но без да ме засегнат, и само малко ги разместиха . Бях вече закачил всички куки и като хванах възела в ръка, започнах да тегля; но нито един кораб не мръдна, защото всички бяха здраво закотвени; оставаше да извърша най-опасната част от начинанието си. Пуснах въжетата и оставяйки куките закачени за корабите, смело почнах да режа котвените въжета, макар през това време над двеста стрели да се забиха в лицето и ръцете ми. После хванах вързаните на възел краища на въжетата, на които бяха прикрепени куките, и много лесно повлякох след себе си петдесет от най-големите бойни кораби на неприятеля.