Те смятат измамата за по-голямо престъпление от кражбата и затова обикновено налагат смъртно наказание на измамниците; твърдят, че със старание и бдителност всеки човек може да опази имуществото си от крадци, но че почтеността е беззащитна срещу хитростта и лукавството. И тъй като е необходимо постоянно да се извършват продажби и покупки, както и сделки на кредит, ако измамата е позволена или на нея се гледа снизходително, а и ако няма закон, който да предвижда наказание за нея, почтеният търговец винаги ще бъде разоряван, а мошеникът ще печели. Спомням си, че веднъж се застъпвах пред краля за един престъпник: този човек бе ощетил господаря си с голяма парична сума — получил бе пари за негова сметка и бе забягнал с тях. Между другото споменах пред негово величество като смекчаващо вината обстоятелство, че в случая имаме само злоупотреба с доверие, но императорът намери, че е чудовищно от моя страна да се позовавам в защитата си на н ай-утежняващото обстоятелство; и наистина единственият отговор, който можех да дам, беше обичайната фраза — че разните нации имат различни нрави; защото, признавам, бях много засрамен.
Макар да наричаме наградите и наказанията двата стълпа на всяко управление, все пак в никоя друга страна освен в Лилипутия не съм виждал да се прилага на практика тази максима. Там всеки, който представи убедителни доказателства, че е съблюдавал строго законите на страната в течение на седемдесет и три луни, има право да изисква известни привилегии според сана и общественото си положение, както и съответна сума, която се изплаща от специално създаден за тази цел фонд; той също така придобива титлата „снилпол“ или „лигал“, която се прибавя , към името му, но не се предава по наследство. А когато им казах, че нашите закони се прилагат само чрез наказания, без каквито и да било награди, тези хора сметнаха това за огромен недостатък на нашия правен ред. По тази причина в техните съдилища статуите изобразяват правосъдието с шест очи — две отпред, две отзад и по едно отстрани, за да подчертаят, че то оглежда човешките дела отвсякъде; в дясната си ръка статуята държи отворена торба със злато, а в лявата меч, сложен в ножница, за да покаже, че е по-склонна да възнаграждава, отколкото да наказва.
Когато избират хора за разни служби, отдават по-голямо значение на добрите нравствени качества, отколкото на способностите, и тъй като управлението е необходимо на човешкия род, те смятат, че всеки човек със среден ум е подходящ за една или друга служба; и че провидението не е възнамерявало да превръща ръководенето на обществените дела в някаква загадка, която да бъде разбирана единствено от малцина изключително гениални хора, каквито на столетие не се раждат и трима. Според тях истинността, справедливостта, умереността и други подобни качества са във възможностите на всеки и прилагането на-тези добродетели в живота, придружени от опитност и добронамереност, може да направи всекиго годен да служи на страната си освен в случаите, където е необходимоспециално образование. Считат, че липсата на нравствени добродетели не може да бъде заместена от изключителни умствени дарби, че държавни служби не бива да се поверяват в ръцете на лица с такива опасни качества; и че грешките, извършени от невежество от добродетелни хора, поне никога не биха били така съдбоносни за общественото благо, както действията на хора, чиито склонности ги тласкат към поквара и които притежават голямо умение да вършат безчестни дела, да ги умножават и прикриват. Също така онзи, който не вярва в божественото провидение, се смята неспособен да заема обществена длъжност;
Тъй като кралете се явяват като божи наместници на земята, за лилипутите няма по-нелогично нещо от това, един владетел да назначава на служба хора, които отричат висшата власт, от чието име той управлява.
Искам да изтъкна, че когато описвам тези закони, както и онези, за които ще стане дума по-долу, имам пред вид първоначалните институции, а не най-възмутителната поквара, в която са изпаднали тези хора поради несъвършения човешки характер. Защото читателят трябва да има пред вид, че позорната практика да се получават високи служби, като се танцува на въже, или да се добиват почетни отличия и други знаци на благоволение, като се прескача пръчка или се минава под нея, е била най-напред въведена от дядото на сегашния император и е достигнала до днешните си размери чрез постепенното развихряне на партийните борби.
В Лилипутия неблагодарността е престъпление, което се наказва със смърт, както четем, че било и в някои други страни. Защото те разсъждават така: който отвръща със зло на своя благодетел, той е и враг на цялото човечество, на което не е дори длъжник; затова такъв човек не бива да живее.