Техните понятия за задълженията на родителите и децата са крайно различни от нашите. Защото, след като свързването на мъжко и женско почива на великите природни закони, които целят да продължат и размножат вида, лилипутите приемат необходимостта мъжете и жените да се съединяват, подобно на всички животни, водени от сластолюбие; а тяхната нежност към потомството отдават на същия природен закон. По тази причина те не смятат, че детето има някакво задължение към баща си, загдето го е създал, или към майка си, загдето го е родила;
като се имат пред вид несгодите и мъките на човешкия живот, това само по себе си не е никакво благодеяние, нито пък родителите са възнамерявали да му направят такова благодеяние, тъй като по време на любовта им са ги занимавали други неща. Изхождайки от тези и други подобни разсъждения, те са на мнение, че родителите са последните хора, на които може да се повери възпитанието на собствените им деца, затова във всеки град имат училища-пансиони, където всички родители, освен селяните и работниците, са задължени да пращат момчетата и момичетата си, за да бъдат отглеждани и възпитавани, щом децата станат на двадесет луни — възраст, на която се счита, че вече проявяват известна възприемчивост. Има разни такива пансиони за деца от различни обществени среди, едни за момчета, други за момичета. Имат опитни учители, които подготвят децата за онова обществено положение, което подхожда на ранга на родителите им, както и на личните им способности и склонности. Най-напред ще кажа нещо за мъжките пансиони, после за девическите.
В училищата за момчета от благородни или видни семейства има сериозни и образовани преподаватели и по няколко техни помощници. Облеклото и храната на учениците са обикновени и прости. Възпитават ги в принципите на чест, справедливост, храброст, скромност, милосърдие, религия и любов към родината; винаги са заети с работа освен през времето, когато се хранят или спят — което е много кратко, — както и през двата часа за развлечение, когато правят телесни упражнения. Възрастни мъже ги обличат до четиригодишна възраст, а след това са длъжни сами да се обличат, колкото и да е високо общественото положение на родителите им; прислужничките, чиято възраст отговаря на нашата петдесетгодишна, вършат само най-грубата работа. На учениците не се позволява да разговарят със слугините; ходят да играят заедно на по-големи или по-малки групи, винаги придружавани от учител или някой негов заместник, и така избягват онези лоши въздействия на глупостта и порока, на които са изложени нашите деца. На родителите им се разрешава да ги виждат само два пъти в годината; посещенията не бива да траят повече от един час; позволява им се да целунат детето веднъж, когато го видят, и веднъж, когато се сбогуват; но учителят, който всякога присъствува при тези срещи, не им позволява да шепнат или да употребяват гальовни изрази, нито да носят на децата играчки, сладкиши и други подобни неща.
Ако някое семейство не плати дължимата за възпитанието и издръжката на детето такса, тя се събира от императорските бирници.
В пансионите за деца на по-низшите благородници, на едри и дребни търговци и занаятчии възпитават съответно но същия начин; само че онези, които ще станат занаятчии, се пращат да чиракуват, когато навършат седем години, а децата на видни семейства продължават учението си, докато станат на петнадесет години, което отговаря на двадесет и една година у нас; но през последните три години те постепенно получават по-голяма свобода в пансиона.
В девическите пансиони възпитанието на младите благородни момичета е доста подобно на възпитанието на момчетата, само че тях ги обличат порядъчни прислужнички, но винаги в присъствието на учителка или нейна заместничка, докато почнат да се обличат сами, тоест на петгодишна възраст. И ако се открие, че тези бавачки са се осмелили да забавляват момичетата със страшни приказки или нелепи истории или с обикновените щуротии, които вършат нашите слугини, превеждат ги три пъти през града под ударите на камшик, после ги затварят в тъмница за една година и ги заточават до края на живота им в най-пустите части на страната. Затова там младите дами се срамуват не по-малко от младежите да се проявяват като страхливи или глупави; те презират други украси освен благоприличието и чистоплътността. Не долових никаква разлика между възпитанието на момичетата и момчетата, освен че, общо взето, физическите упражнения на девойките не изискват толкова големи усилия и че ги учат да водят домакинство. Дават им известно образование — макар и по-ограничено, отколкото на момчетата, — тъй като една съпруга няма да остане вечно млада, а трябва винаги да бъде разумна и приятна другарка на мъжа си. Когато момичето стане на дванадесет години — там ги женят на тази възраст, — родителите или настойниците го вземат в къщи, като горещо изразяват благодарността си а учителите, нещо, което рядко минава, без младата госпожица и другарките и да се облеят в сълзи.